club50plus.bg

Бабите не винаги знаят най-добре, когато става дума за хранене

Знаете приказката за първите седем години и възпитанието, нали? Е, оказва се, че не е вярна. Поне що се отнася до хранителните навици. Показват го най-нови изследвания на американски и на британски учени. За нашето поколение тази информация може и да е закъсняла, но ние сме свикнали да се справяме и по по-трудния начин. Можем обаче да помогнем на децата и внуците си, особено ако малките често са оставени на нашите грижи. Болестта на модерните ни времена – затлъстяването, което води след себе си върволица от други тежки заболявания тревожи и българското общество. Което е добре – осъзнаването на проблема вече е крачка към решаването му. А тук става дума за нещо повече – за предотвратяването на привикването към вредните храни.

Наскоро ми бе на гости една приятелка с 3-годишната си първородна внучка. Както се казва, гледано дете – цялата къща около него се върти. И най-вече баба му. Сложих до детето черния хляб, знаех че приятелката ми е любителка на белия.

 – Я стига с тия чернотии, тя е още малка!– веднага реагира моята гостенка. – Нека се отяде на по-вкусен хляб! Има време да пази диети!

Сякаш в отговор на точно този разговор, наскоро бяха публикувани резултатите от британско проучване, стигнало до извода, че децата, оставени главно на грижите на баби и дядовци, са изложени на по-голям риск от затлъстяване, отколкото отглежданите от родители или в детски заведения. Според анализа на резултатите от изследването на 12 хил. британски деца на възраст 3 г., бабите и дядовците са причина за затлъстяването на 34% от децата, когато се грижат по цял ден за тях. Ако отглеждат децата само частично, рискът от затлъстяване спада на 15%. Този риск не съществува при децата, отглеждани от родителите си или в детски заведения, а също и когато за тях се грижи нает за това човек. Резултатите от това проучване са публикувани в Международното списание за затлъстяване (International Journal of Obesity) в началото на февруари, за тях съобщи и BBC през втората половина на месеца.

И нещо особено важно за нашата тема: учените не смятат, че рискът от натрупване на излишни килограми при децата е свързан с наследствеността им, а по-скоро с храненето и двигателният режим. Очевидно бабите насърчават децата да ядат повече или неподходящи за тях храни и рядко ги водят на разходка или играят с тях… футбол. Едно друго, американско изследване, доказва, че дори когато единият от родителите има наднормено тегло, излишните килограми на детето не са наследени, а са по-скоро „по подражание”. Интересното е, че ако майката е пухкава, ще я „последва” дъщерята, а не синът. И обратното – теглото на сина се влияе от теглото на бащата.

Околната среда и възпитанието, създаването на хранителните навици, примерът и насърчението от страна на възрастните оказват най-голяма роля в оформянето на навиците и отношението на децата към околния свят. И то още от съвсем невръстна възраст. Друго американско изследване, наскоро публикувано в сп. „Клинична педиатрия” (Clinical Pediatrics) показва, че от над 100 деца с висока степен на затлъстяване, половината са били с наднормено тегло още преди да навършат 2 години, а 90% вече са били такива до петата си година. И пак не става дума за наследственост. Както споменахме по-рано, приказката за първите 7 години не е съвсем вярна.

Британските и американските учени непрекъснато правят нови и нови изслевания, свързани с епидемията, както те я наричат, от затлъстяване при децата. Опитват се да разкрият механизмите ѝ и съответно да набележат средствата за преодоляването й, защото са стреснати от високия процент на децата с наднормено тегло още преди да са влезли в пубертета, както и от „подмладяването” на болести като диабет тип 2, хипертония, апоплектичен удар, сърдечни и ортопедични проблеми – заболявания, които педиатрията не познаваше доскоро, но за които се смята, че главният виновник са излишните килограми и хранителният режим. Освен това имунната защита на децата с наднормено тегло не работи както трябва, те по-лесно хващат вирусите и микробите, по-трудно се възстановяват след това. Да не говорим за жестокостта на околните деца, която винаги е насочена най-напред срещу различието в килограмите, и превръща пълничките деца в изкупителната жертва на неосъзнатата детска агресия. Потърпевшите раснат без самочувствие, страдат от депресия и различни други психически отклонения и травми, затрудняват се в усвояването на учебния материал.

Ако погледнем статистиката, в Обединеното кралство децата с наднормено тегло са между 25 и 27% от всички деца – почти колкото са и българските „дебеланковци” според нашата статистика. Заговори се и у нас за този проблем, но само на „официално” ниво, защото „така прави Европа”. Повечето хора, и особено бабите, продължават да се радват на дебелите и червени бузки, на пухкавите крачета. „Има време да пази диети” е вътрешна или изречена реакция не само на моята приятелка. Но защо изобщо трябва да докарваме детето до незавидната съдба по-рано или по-късно през живота си да трябва да се ограничава от това или онова? Защо да подготвяме бъдещата му „инквизиция”, както повечето хора възприемат необходимата за здравето им диета (прилагана когато здравето вече го няма)? Защо да не им го спестим?

Няма нищо по-лесно от това да създадем у децата навици за хранене и движение, които ще им осигурят пълноценно здраве, добър външен вид и пълноценно самочувствие. И да постигат това без усилия, защото това в техните очи ще е нормалния начин на живот. На всичкото отгоре може и на нас да се отрази добре, ако започнем да мислим за и да прилагаме здравословен режим на хранене и активност.

Наградата за добро поведение е често прилаган начин за поощряване на децата – не я превръщайте обаче в калорийна бомба (със закъснител). Ако вече сте привикнали детето да получава „нещо вкусно” след добре свършена работа, дайте му не пастичка или баничка и бисквитка, а вкусен плод или прясно изцеден сок. По този начин то ще свърже думата „вкусен” не с белия хляб. Или пък го заведете на разходка, надбягвайте се, покарайте заедно колело, подарете му куклен театър и си прекарайте чудесно. Така то неусетно ще започне да цени точно тези неща. Ние – майки, татковци, баби и дядовци – сме тези, които създават понятията му, навиците му за цял живот. По-добре е да създадем такива нагласи и поведение, които няма да му се налага да променя с цената на неистови усилия като спазването на диета.

Никога не спирайте детето да опитва сложните и „опасни” според повечето баби, а и някои майки, катерения и прехвърляния по пързалки и разните там уреди на детската площадка. Не му забранявайте нищо. Просто си направете труда да го пазите, докато то изследва възможностите на тялото и гъвкавостта си, вместо да обменяте клюки с приятелка и само да се провиквате „Не там!”. Опасно е само, ако детето прави самичко тези изследвания – обяснете му го. А докато правите това, докато следвате неговите движения и „изследвания”, може и вашата талия да „спечели”, а вечерта сънят ви да е по-здрав. Леността не е помогнала никому – няма да помогне и на „най-хубавото дете на света”, каквито са всички внучета.