club50plus.bg

Сирни заговезни е не само традиция, празникът има силата да решава семейни драми

Един от големите пролетни празници в българския народен календар за радост е все още жив навред из България. Назован с различни имена: Сирни заговезни, Прошка, Поклади, Оратник.

Сирни Заговезни е с променлива дата – зависи от Великден и е 49 дни, седем седмици преди най-големия християнски празник – Възкресение Христово. 

От дълбоки старини българите честват събуждането на природата и приближаването на пролетта.
Със Сирни Заговезни започват поредица от празници, обреди и обичаи, предхождащи Великден.
Трапезата на този празник е богата, но без месо.
По традиция всички храни са приготвени от мляко, яйца, сирене.
Затова е и : „сирни" заговезни.

Някъде го наричат „Прошка".
Защото на този ден, младите хора искат прошка от родителите си за лоша постъпка или обидна дума, казана неволно през годината:
– Прости ми!
– Простено да ти е от Бога и от мене!

Младоженците ходят на гости у кумовете си и също искат извинение за нещо казано „накриво". Носят в дар баница, плодове и вино.

На Сирни заговезни децата с нетърпение очакват „Хамкането".
В края на празничната вечеря на тавана се окачва връв, за долния ѝ край се завързва бяла халва или обелено твърдо сварено яйце.
Децата се подреждат в кръг, с ръце на гърба.

Най-възрастният член от семейството завърта конеца със закаченото лакомство и всяко дете се опитва да го захапе, без да си помага с ръце. Това поражда много вълнения, закачки и шеги.
Но който успее да си отхапе парче или цялото завързано лакомство – той ще е здрав през цялата година.

След това връвта се запалва.
И по това как изгаря се гадае каква ще бъде годината за присъстващите.
Ако гори бързо и с ярък пламък, това е знамение за щастие на цялата фамилия.
Ако гори бавно и мъждукащо, е поличба за предстоящи трудности.

Народът ни от векове вярвал в пречистващата сила на огъня, във възможността му да предпазва от лоши сили, караконджули, таласъми, паразити и болести.
Очакван обичай на Сирни заговезни е „Играта с огън".

За него младите се приготвят от сутринта.
На открито подреждат голяма клада.
И когато свърши празничната вечеря, с „прошката" и „хамкането" у дома, всички излизат край огъня. Запалват го. Заиграват хоро.

Младежите чакат с нетърпение да понамалее буйният пламък, та да започне прескачането на огъня. Отново с пожелание за здраве.
Още от сутринта по-малките момчета са си приготвили и „Оратници".
На места в Западна България празникът така се и нарича – „Оратник".

Момчетата си избират чаталести клони, омотават ги със слама, та да горят като факли. Вечерта запалват „ортаниците", въртят ги над главите си и нареждат:

Ората, копата,
дай ми, дедо, момата
да ти не запаля брадата...

И още един обичай с огън през тази вечер, който много се харесвал на младите.
Младежи целят дворовете на девойките, които харесват, със запалени стрели.
В народната песен се пее:

Юнак си стрели мяташе
и на мома хабер даваше,
майка ѝ стрели сбираше
и си ядно думаше:
Щерко ле, мило детенце,
прикя не ти е готова,
дарове не са тъкмени,
що си глава дигнала
кой момък майка загледа,
та стрели стрелна изстреля,
къщата да ни подпали...

Но на сутринта момата, в чийто двор са хвърлени най-много стрели, се хвалела пред приятелките си, а майката, уж сърдита, обикаляла съседките и разправяла колко много са кандидатите на дъщеря ѝ.

Най-ярък и интересен момент от празнуването на Сирни заговезни си остават кукерските игри, които в градовете се превръщат в маскирани балове и вечеринки, в маскаради.

С празничните огньове и с маските Сирни заговезни си остава един от най-обичаните български празници.
А основният смисъл на множеството обреди и обичаи е да се прогонят злите сили, да се отървем от „лошотията", да си пожелаем плодородие и здраве.

Със Сирни заговезни започват поредица от весели пролетни празници, предвестници на Великден. Предвестници на пролетта, на пробуждащата се природа, на младостта и любовта!

„Ресиловски оратници“ е телевизионният филм, който днес ми спомня за хората от Ресилово, Дупнишко. Възрастните жени в селото съхраняваха песните, обредите и обичаите на дедите си и с любов ги изпълняваха. Бяха носителки на няколко заслужени грамоти от съборите в Копривщица. Те се бяха съгласили да застанат пред камерата и да разкажат и покажат как празнуват този ден в техния край.

Сами си бяха разпределили „ролите", та да няма пренебрегнати и обидени семейства. В един дом снимахме почистването на двора и градината и запалването на събраните листа и клони (останалата вяра в пречистващата сила на огъня; в друг – замесването на баницата. И това се падна на баба попадийка.

Тя беше много пъргава и разговорлива. Замеси тестото само с три пръста, без да полепне и парченце тесто по ръката ѝ. Показа ни колко твърдо трябва да бъде тестото, та да се разточат тънки кори. Пипна възглавничката на ухото си – толкова меко трябва да бъде тестото. И докато се възхищавахме на майсторското ѝ въртене на точилката, тя вече ни беше изпяла няколко народни песни, които пеели на Заговезни.

Снимахме и празничната трапеза, на която задължително се събира цялата фамилия – стари и млади; и посрещането на младите кумци, които с бъклица и баница идваха в дома на кумовете за „прочка" (така тук казват "прошка"); и децата, които си подготвяха „Оратниците"; и младежите, които събираха и подреждаха купа клони за вечерния огън насред село.

Никога няма да забравя семейството, в което трябваше да снимаме искането на „прочка". На прага застана възрастна пребрадена жена. Синът ѝ, вече сам свекър и дядо, трябваше да влезе, да целуне ръката на майка си и да ѝ поиска „прочка" – за стореното волно или неволно прегрешение през годината.

Снимахме и не вярвахме на очите си. Дали наистина бяха толкова добри „актьори"? В очите и на двамата блестяха сълзи!
А след това синът развъртя конецът с вързаната халва пред своите внуци. Стаята се огласи от смях и закачки.

По-късно научихме за драмата на този дом, причина за сълзите им: от години майка и син живеели в кавги и неразбирателство, макар и под един покрив. Но този ден, пред камерата, майката беше почетена със заветната дума, а синът – с майчината прошка!

Какъв по-хубав ден за пропъждане на злото и лошотията?! Традиционен български празник на любовта и разбирателството в българското семейство !