на скъпата ни Ради
Понеделник е. Седми май 2012 година. Слънцето рано, рано показа облия си лик. Работещите в града ни потегляха за работните си места. Всеки е оставил в душата си различен спомен за отминалия празничен ден.
Така и любимата ЧАЙКА - 97 отвори вратите си за новия трудов делник. Работещ като портиер във фирмата, както всяка сутрин, подготвях уредбата за музикалното начало на деня. Чудех се с каква музика да посрещна пристигащите на работа. Просто бях длъжен да създам една приятна и ведра обстановка още от портала. И неусетно в двора, през бариерата, зави с колата си както всяка сутрин Тя, нашата секретарка Ради.- Булката дойде на работа – възкликна хигиенистката Таня, когато колата премина покрай нея.
- Имаме си Булка – заповтарях като ехо аз, видял и чул всичко през малкото прозорче на портала.
- Имаме си булка – продължаваха радостните възгласи, сякаш за да повторим на света наоколо, защо сме толкова весели и щастливи.
А защо да не сме. Нашето мило момиче Ради на 05.05.2012 година, каза тържественото „Да" на своя любим. Взаимната обич, разбирателство и съвместен живот бяха узаконени. Те двамата продължават съзнателно общия си път в живота.
Затова ние, като колектив, сме истински съпричастни на нейната радост и плам. Та тя, Ради ни е едно чисто и запазено момиче, винаги усмихнато и готово за услуга. Много внимателна към всеки член на колектива. Отзивчива и знаеща, съпричастна и можеща. Колко още запазена детска чистота носи в себе си тя.
И сега като споделяше за това голямо събитие в живота си, цялата сияеше. Очите й искряха с невероятна светлина. Искрената усмивка не слизаше от лицето и. Как красиво разказваше за изминалия голям семеен празник.
Сами подготвили всичко до най-малката подробност, те двамата с Владо заслужено са били в центъра на този запомнящ се ден. Младежките им лица са озарени от взаимната обич. Телата им са тържествено игриви под звуците на разнообразната музика. Сърцата им туптят еднакво силно в тези красиви мигове. И всичко това, професионално запечатано на снимки и фотоси.
Да, наистина, разглеждайки ги, виждам една влюбена и щастлива двойка. Неподправената прегръдка с букета и устременият им поглед към взаимната любов и разбирателство, така истински са уловени от фотографа. И когато говори за всичко това, от Ради се излъчва една запазена благина на добър и земен човек. Приятно ти е да стоиш до нея и да слушаш напевното чуруликане. Тя неусетно те зарежда с чистата доза позитивизъм и открито човешко отношение.
Слушаш, заставаш до тях двамата и ведно с Господ им пожелаваш дълъг, благодатен и взаимен живот. Да се множат за тяхна радост и за радост на фамилиите им. Заедно да преодоляват трудностите в живота и сладко и заслужено двамата да изпитват съвместните победи. Много житейски километри да изминат един до друг и да са все така здрави и ведри, усмихнати и истински, приятни и не променящи се. Такива, каквито са безспорно сега в тези така запомнящи се техни мигове. Мигове, запечатани завинаги толкова красиви и в душите им, и на снимките.
Все още няма коментари