Когато политнеш те ще те хванат

Ръцете на баба
Normal_vnuche

снимка Христо Тонев

От незапомнени времена ръцете на тази жена са изкривени и артрозни. Всъщност защо незапомнени, тя добре помни откога. Май са такива от онази опашка по Коледа, на която изсъхнаха от студ, но все пак дочакаха килото банани. Или станаха такива по времето на ТКЗС, когато жънеше нивята в името на държавата. Не, ръцете й се изкривиха от носенето на дърва за печката и от прането в студената вода на реката.
С тези две ръце тя е изгледала две поколения, галила по главичката децата за поощрение и поступвала, когато не слушали. Тези две ръце са играели ролята на съвременните уреди пералня и съдомиална.

Тези две ръце са два белега, два белега на трудния живот на баба, който тя живее с усмивка и вечна мисъл за нас. Белег са на това, че тя така и не си купи ръкавици, но на внуците си купуваше всяка зима, според сменящата се мода. Белег са на една загърбена женственост и суета, в името на огромна хуманност и мисъл за децата й.

Ръцете на баба добре помнят колко пъти са вдигани с жест за довиждане, когато ни изпращаше да търсим късмета си навън. Същите тези две ръце помнят и уютната прегръдка, в която ни посрещаше – нас, блудните й синове и дъщери, посрещаше ни, въпреки успехите и неуспехите ни. Ръцете на тази жена никога не са били пълни, но магически винаги са успявали да дават, дават и сега – утеха, топлина... и справедливо наказание, когато е нужно.

Тези две женски ръце са ни вдигали неведнъж от земята. Макар изкривени и треперещи, те все още са насреща, когато ни е нужна помощ. Треперят, а са толкова стабилни, как е възможно?!

Това не са ли ръцете и на вашата баба, а може би вашите ръце...


Създадена на 03.01.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари