Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Черната неделя
Беше зимен неделен ден – 26 декември 2010 година. Още от сутринта знаех, че животът на баща ми беше към своя край и че светлинката живина в него бавно угасваше.
Дойде момент, в който това се случи и тате се предаде и издъхна. Тогава целият ми живот се срина. Започнах да плача и да викам: „Защо тате, защо моят баща, аз много го обичам."Тогава леля ми ме хвана и ми рече: „Илко, той пак ще ти е баща и ти пак ще си го обичаш." Разбрах, че искаше да ме успокои, защото ми беше много тежко. Гледах го, а знаех, че вече няма да е сред нас.
Трябваше да продължа напред, да живея, да се боря, заради майка ми, брат ми и заради всички онези роднини, близки приятели, които винаги са били до мен, обичали са ме и сега е така. Този ден и следващия след него бяха най-мъчителни и дълги дни в живота ми.
Но както всеки път и те отминаха. Аз започнах да подреждам парчетата на своя живот отначало, къс по къс. И дойде ден, в който разбрах най-важното, че имах най-голямото богатство, но не го опазих и позволих да ми бъде отнето. Сега знам, вече е късно, но животът продължава.
П.С. Пазете и ценете родителите си, защото ще дойде ден, в който много ще ви липсват, както при.
Родени сме да ги обичаме
и името им с гордост да изричаме.
Това са нашите родители
и първи учители.
Трудят се неуморно всеки ден,
от нищо никой да не е лишен.
С нас плачат, когато сме тъжни,
когато нещо ни боли,
забравят грижи и неволи,
щом засмееш се ти.
И хубаво е, когато са с нас,
щом ги няма пък плачем на глас,
на света няма по хубаво и сладко
от това да кажеш:
обичам ви, Мамо и Татко.
илко написа:
Преди около 12 години
Благодаря,ти за думите,за подкрепата..всичко което казваш е така,но не мога да скрия и тъгата си,понеже оттам тръгна всичко и разбрах че имам дарба,дар слово..както казват хората: Господ Бог взема,но и дава...
СОНЯ СТАНЧЕВА написа:
Преди повече от 12 години
ИЛИЯ,МОИТЕ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ!ЗНАМ КАКВО Е ЧУВСТВОТО ПРЕДИ 3 ГОДИНИ ЗАГУБИХ БАЩА СИ,А ТОЗИ ВЕЛИКДЕН И МАЙКА СИ.ВДИХНИ СЕ ПРИЯТЕЛЮ И ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД,ТЕХНИЯТ ЖИВОТ ПРЕЛИВА В НАШИЯ,А НАШИЯТ В ДЕЦАТА НИ.ТРЯБВА ДА БЪДЕМ СИЛНИ И ДА ПРОДЪЛЖИМ ДОКАТО СЕ ИЗПЪЛНИ МИСИЯТА НИ.ОБИЧТА НАМИРА ВИНАГИ ПЪТЕКА.