club50plus.bg

Ако отстъпиш от Христа, и теб те чака същото...

Преди години, при подготовката на документален филм за Иван Милев – един талантлив и много различен български художник, попаднах на любопитен факт от творчеството му.

През май, по случай Деня на Св. Борис, редакцията на в-к „Слово" поръчала на Иван Милев да нарисува портрета на „Свети княз Борис" – пише в спомените си писателката Анна Каменова. – За голям ужас на редактора Иван Милев му занесе една рисунка в размер 30 на 40 см. в черно-бяло, на която бе изобразил един сух печенег, със свити удължени очи на монголец, с див поглед, с тънки, провиснали мустаци и брада като висулка, с грамадни обици. Той държи в ръката вместо жезъл някакъв кръст, около главата му обаче има нимба – нали византийците бяха го обявили за светия!

Иван Милев така виждаше току-що покръстилия се български владетел, който още не може да разбере дали е езичник, или християнин, нито значението на кръста.

Това бе според нашия художник истинският български „свети княз Борис“, а не познатия до тогава образ от щампите на Николай Павлович: кротък, загладен, подстриган, рус, благообразен, спретнат, закръглен.

Разбира се, редакторът на вестника не помества поръчаната специално рисунка.

А в тази рисунка Иван Милев беше проявил остра правдивост, кураж на вижданията си, безкрайна фантазия и проникновение...

До колко е бил прав в преценката си художникът? Потърсих и други изображения на българския владетел, разрових се в съхранените хроники, описващи царуването му. Опитвах да се доближа до времето, в което е живял и вземал държавническите си решения.

Княз Борис I е заемал българския престол от 852 до 889 г. Завършил земния си път на 2 май 907 г. 2 май е отбелязан в църковния източноправославен календар като „Св. княз Борис“. Българският владетел е сред светците, канонизирани по времето на Първото българско царство.

Княз Борис е правнук на Омуртаг, а християнството, което Омуртаг – за да спаси религията на дедите – подложил на кървави преследвания, не само че не било изкоренено, но още тогава се провряло в канското семейство.

Първородният син на Омуртаг, Енравота (наричан още Воин), бил отстранен от престолонаследието и посечен, защото „прегърнал богопочитането и приел кръщение“.

С възкачването на престола княз Борис приел християнството под името Михаил и официално покръстил своите поданици. Това станало през 865 г. и изиграло огромна роля за приобщаването на България към християнските народи – това била официалната религия във всички държави на тогавашна Европа.

Но за да приеме християнството, далновидният владетел навярно се е ръководел и от вътрешни съображения. Още хан Крум – за да премахне външните различия между прабългари и славяни – накарал двата народа да съблекат традиционните си дрехи и въвел като общо чуждото аварско облекло.

Княз Борис обаче разбирал, че премахването на външните различия не е достатъчно. Трябвало да се заличат по-важните различия между двата народа, духовните. И за да не даде предимство нито на единия, нито на другия, решил да замени бога на славяните Перун и бога на прабългарите Тангра с чужд, но общ бог Исус Христос.

Представителите на болярската опозиция обвинили владетеля, че дал „лош закон“ на своя народ и се вдигнали на бунт. Най-видните измежду тях, 52-ма на брой, заплатили с живота си опита да вдигнат ръка срещу своя господар. За да не тлее огънят на отмъщението, княз Борис погубил и децата им, „до девето коляно“. Тази жестока мярка навярно е тежала върху съвестта на първия български християнски княз. Негов съвременник, германският летописец Регино разказва, че денем князът се явявал пред народа с царски одежди, а нощем „тайно отивал в църква и, като си постилал само власеницата, прострян на пода, лежал в молитва“.

В средата на ІХ век България станала ябълката на раздора между Източноправославната и Римокатолическата църква. Княз Борис се люшкал в избора си между Цариград и Рим. Може би е предусетил, че ако се върне в лоното на светата майка римската църква ще трябва да преклони глава пред папата като всички други европейски монарси.

От друга страна източноправославната църква била подчинена на светската власт и освещавала неограничената власт на монарха като дадена му от бога. Това искал и княз Борис, това и постигнал – избрал Цариград.

Въпреки влизането в лоното на източното православие, князът упорито продължил да се бори, за да не попадне държавата под зависимостта на Византия. Така той успял да извоюва пълната независимост на Българската православна църква.

Княз Борис далновидно проумявал, че независимостта на църквата и на държавата му ще бъде формална, докато в църквата словото божие се проповядва на гръцки език и на същия чужд език се чете и пише в държавата му.

Може би Провидението му дошло на помощ. Той с радост посрещнал учениците на Кирил и Методий и лично подпомогнал делото им. През 889 г. княз Борис се отказва от властта – първият и единствен случай в хилядолетната ни история.

Отишъл в манастира „Свети Панталеймон“, където се пишели първите български книги. Там той продължил да преследва своята главна цел – създаването на независима българска църква, на българска книжовност, на българска култура.

Вярвал, че само това може да осигури независимост и по-нататъшен напредък на държавата, да я измъкне от сянката на Византия, да я направи съперник на другите държави в Европа.

На престола поставил първородния си син Владимир Расате, но той не оправдал надеждите на баща си. Не продължил делото му, а се питал да върне народа в езическата вяра. Княз Борис отново облякъл царските одежди, свалил сина си от престола и заповядал да го ослепят

Младият 27-годишен монах Симеон, третият син на Княза, трябвало да поеме ръководството на държавата и съдбините на своя народ. „Ако отстъпиш от Христа, и теб те чака същото“, били думите на баща му.

Княз Борис свикал Народен събор. Съборът имал по-голяма власт от тази на монарха. Събрали се велики и малки боляри, църковният клир, представители на всички съсловия от всички области на държавата, за да одобрят това, което Борис вече бил решил: да се пренесе столицата на България от езическа Плиска във християнски Преслав; да се обяви славяно-българският език и новата славяно-българска писменост за официален език и официална писменост в държавата, в църквата, в училищата.

С това решение България нарушила властващото в Европа триезичие и българите, първи сред другите народи, извоювали правото си да разговарят с Бога на своя собствен език. Били положени основите на една светска цивилизация, славянската. Това се случило през есента на 893 г.

Княз Борис Михаил свалил отново короната и царските одежди, разпасал меча, наметнал пак монашеското расо и отново се върнал в манастира, където останал до края на дните си.

Княз Борис е бил безспорно най-мъдрият от всички владетели, които българите някога са имали. У никого друг съзнанието за дълг и чувството за отговорност пред бъдещето на собствения народ не са били тъй дълбоки. В 36-годишното си царуване той съвършено преобразил България. Повел развитието на българското общество из пътища, каквито няколко десетилетия по-рано никой не е смятал за възможни.

И може би художникът Иван Милев е усетил непреклонната решимост на владетеля, уловил е силата на прабългарско начало и съзнателно го е видял такъв – суров, упорит, жесток, непримирим към всичко, което би попречило на делото му. Различен от благите добродушни лица, запазени върху икони и щампи.

Честит празник на всички именници!