club50plus.bg

Символика и значение за християните

Кръстът е основният символ на християнството. За православния християнин кръстът е неговата защита. Човек пребивава не само във физическия, но и в духовния свят. В този духовен свят ние се намираме между двата полюса – между божествената любов и противодействащата й злоба, тъмна отрицателна енергия, която народът нарича нечиста сила. И Кръстът е нашата защита от нея.
А когато се кръстим, ние изповядваме своята вяра. Кръстният знак е най-краткият символ на вярата – безсловесен и абсолютно достъпен за всички.
Докосвайки челото, утробата и раменете си, мислено изобразяваме кръст. Челото ни символизира небесата, утробата – земята, а напречницата напомня, че Светият Дух обхваща всичко – открай докрай.
Първообраз на спасителната сила на кръста намираме още в Стария завет. По Божия заповед старозаветният законодател Мойсей осенил кръстообразно с жезъла си Червено море. Водите се отдръпнали към брега и евреите минали по суха. След тях преследващата ги египетска армия била издавена, тъй като Мойсей направил втори кръстен знак и водите отново се съединили. По време на 40-годишното странстване на израилтяните из пустинята те били ухапвани от големи змии. Господ заповядал на Мойсей да издигне кръст с медна змия на него. който погледнел с вяра към змията с кръста, се избавял от змийската отрова и смъртта.

Как

Трите пръста – палецът, показалецът и средният, се съединяват в едно, а останалите два – безименният и малкият се свиват в дланта. С трите съединени пръста, докосваме най-напред челото, след това гърдите, дясното и лявото рамо. По този начин изобразяваме кръст над себе си. Когато отпуснем ръката, леко се покланяме. Така поставят кръстен знак православните християни, при католиците се докосва първо дясното и след това лявото рамо. 

Символика

Съединените три пръста означават вярата в Света Троица – бог Отец, Бог Син и Бог Дух. Двата свити в дланта пръста означават вярата ни в Исуса Христа, с Неговите две естества – божественото и човешкото, Бог и Човек, т.е. Богочовек, слязъл на земята заради нашето спасение.
Кръстния знак слагаме на челото – измолвайки просветление на нашия ум и осветляване на нашите мисли: на гърдите – за да освети сърцето и облагороди чувствата ни, на раменете – за да укрепи телесните ни сили и да призовем благословение върху делата на ръцете ни.

С кръстния знак призоваваме Божието име и славословието на Бога и Неговите угодници и Света Богородица. Затова кръстният знак се прави при влизане и излизане от храма, всякога преди започване и свършване на работа, преди лягане и след ставане от сън, преди храненето и в началото на молитвата.
Както не трябва да произнасяме името Божие напразно, без необходимост, така и кръстния знак не бива да прави често и прибързано, небрежно и разсеяно, без вътрешна нагласа. Иначе той се превръща в безсмислено механично движение на ръката.

Когато влезем в храма и запалим свещ, ние се прекръстваме. Когато застанем пред свещеника или владиката, за да ни благослови, не правим кръстен знак, а само се покланяме. Когато целуваме десница на духовник, също не се кръстим.
В православния свят е прието, когато църковната камбана зове на богослужение, вярващите да се прекръстват. Присъстваме ли на богослужение или свещен обряд, трябва да изразяваме вярата си в кръстен знак!

 

Когато майката благославя чедото си прави и кръстен знак. Изпраща го на път с благословията "На добър час" и се прекръства.
В дни на неволи и болести смирено застава пред иконата в дома си и чрез кръстен знак измолва здраве на рожбата си. човек изпраща своите близки и познати до вечното им жилище с "Бог да го прости" и пак прави кръстен знак.
Грях е християнин, на когото не вярват за нещо, да уверява чрез правене на кръстен знак. Защото е казано: "Думата ви да бъде Да! Да! И Не! Не".