club50plus.bg

Периодът „Как се калява стомата“ е изпитание за родителя

Понякога е за предпочитане да си сляп и глух. Или да гледаш през страничното огледало. Да нахлузиш най-големия номер риза и скрит в нея да се отдадеш на следобеда, бирата и паяка, недоплел мрежата си край библиотеката ти. Или да се покатериш върху облак, не най-малкия по възможност, и да забравиш хлопнатата врата и погледа, който сякаш те измита от стаята.

Последните гледки и думкащите като палки по барабана изкрещяни думи не са от добрата страна на живота ти. Паметта ти е претоварена от нечути извинения и търпение, поизморено и прокъсано от разтягане.

Неразбирането ти идва в повече. Тъгата чупи поредния си гребен в косите на ветровития и несвършващ месец.

Ако си силна – изглежда е недостатъчно. Още ти трябва. Не ти достигат стотни, десети, да бъдеш спокойна и ведра майка.

Майка – устояваща на неподдаващата се на очертания пубертетна възраст на децата си. Момент, в който пъпките по лицето са най-малкото зло.

Кой ще опише поне веднъж пълната характеристика на длъжността "Майка"?!

Детето, петнайсетгодишно, плюс две-три години, препускащо в напревара с хормоните си, в лудата възраст; и ти, родителят, който се подразбира, че за сетен път не успява да му влезе под кожата.

Сутрин се чудиш как стана така, че собствените ти отрочета са сякаш подменени. Същата опаковка, а съдържанието циничко, гръмотевично, фанатично.

Възпитанието е забравено, забележките изхвърлени през прозореца, кроткият ти тон - осмян и заглушен с музика. Добрите, стари времена на вечерния диван с пуканки и приказки, са откъс от сънищата.

Сдържаш се да не креснеш – ще означава, че губиш играта. Сдържаш се да не вдигнеш ръка – грубостта е сълзотворен газ и води към пропостта.

“Кой ми замени спокойното дете с това нервно и мрачно човече?” се питаш на глас под душа.

“Спокойно! Периодът “как се калява стоманата” е задължителен и трае минимум четири години”, известява те гласът на препатилите.

Един колега, уж на шега, а повече на истина довери, че за да не шамаросва сина си след разговор с него отивал в стаята и почвал да прави лицеви опори – без да ги брои. То ние се чудехме как изведнъж придоби мускули и спортна фигура, а то разковничето било в гимнастиката - защита срещу изблиците на необяздения кон на юношеството.

Изправяш се срещу звяр, срещу вулкан, срещу водопад

Наежваш се и с таралежови игли тръгваш да бодеш и да раздаваш уроци.

Сепваш се – очите в упор не са на неприятел, на малолетен крадец, те са твоите очи, но по-млади и игриви, половината ти сърце и характера ти, но в друга вариация, чертите ти, но със стъпало по-съвършени.

Майка – едно занимание трудно.

Мисия, на сантиметър от отказването в часове на безпомощност и безлунност. Мисия непредсказума...