club50plus.bg

Една баба вижда здраво и доволно внуче – явно и без режим нещата са наред. Дали?!

Отпред е Венета заедно с малката си дъщеря. Често я носи в слинг. Спят в едно легло и то само когато им се спи; кърми я на поискване; приготвя ѝ пюрета и каши, сама, без опаковани храноподобни продукти. С две думи, Венета е „привързан родител“.

До тях е бабата, Рени Стефанова. Лицето ѝ само говори за борещите се чувства. За нея този подход в отглеждане е шокиращ, защото e музикален педагог, има повече от десетгодишен стаж като учител и дълго време е била заместник директор на 133 СОУ „А. С. Пушкин“. За нея редът и дисциплината са базов механизъм в живота, а режимът на детето е важно стъпало към тази организираност.

Погледнахме през очилата на баба Рени и видяхме, че мост между поколенията има, защото по него пълзят, търкалят се и тичат децата им – здрави, доволни и с широки усмивки. Случват се и стойностни срещи, като тези във Форум Родителство, от който баба Рени остана вдъхновена от промяната в нагласите на сегашните родители и свободата на децата.

Кoe е най-важното, което бихте искали да дадете на едно дете?
Най-важното е да го обичаш и то истински. Казвам го като майка, баба и педагог. Забелязала съм, че добри резултати се постигат, когато подаваш безрезервно ръка на бебето, на малкото човече и на по-голямото дете. Всъщност това е начинът да му помагаш да се развива.

Трябва ли бабите да участват в отглеждането на детето?
Хубаво е.

А кой преценява дали да се включват?
Майката. Тя е на първо място.

Вие сте майка на две дъщери и баба на две внучета. Има ли разлика в отглеждането преди и сега?
Има. Различни бяха най-вече условията, в които ние гледахме децата си. Държавният режим беше друг – социалистически – и цялото общество работеше на тази основа и обороти. Волю-неволю, човек се съобразяваше със средата. Сега всичко е различно. Има промяна и тя е към добро.

Кое ви допада в начина на отглеждане днес?
Това, че детето има свобода: още от раждането то е индивид, който родителите уважават. Приветствам го. Необходимо е, разбира се, да има чувство за мярка, да се уповаваме на интуицията си, защото рецепта няма и всяко дете е различно. То трябва да расте уважавано, да зачитаме неговите предпочитания, неговия режим на хранене и това, което е добре за него. В същото време трябва да му показваме света, да го водим за ръка.

Промени ли се подходът ви към детето – преди, като майка, и сега, като баба?
Не приемам тезата, че внуците се обичали повече от децата. Аз обичам децата си и ще ги обичам, докато съм жива. Обичам и внуците, но за тях изпитвам по-голяма отговорност, дори доза страх. Бабата по-трудно преценява как да постъпи, защото майката може да приеме или да отхвърли постъпката ѝ. А в крайна сметка тя решава. Ти се съобразяваш, обмисляш повече. Сега говоря на внука си по много, повтарям му, пея му песнички за всичко и той е изключително отворен към света.

Как да стане по-лесен диалогът между поколенията?
Днешната баба не трябва да стои на лаврите си „отгледала съм две деца, вие ли ще ми казвате как се гледа дете”. Човек се променя и се учи цял живот. Родителите пък е добре да се вслушват в децата си – разбиранията им за отглеждането да се съобразяват с промените в живота и времето. Аз не съм същата, каквато бях на 20 или на 30 години, когато гледах деца. Затова се опитвам и да се вслушвам в корекциите на дъщерите. Не всичко приемам на добра воля, често първоначално отхвърлям. Но полагам усилия да реагирам на новите условия и новото време. Грешки винаги има, но безгрешни баба и майка няма.
 

Как разбрахте за Форум Родителсво?
За форума разбрах от малката ми дъщеря, майка на едно чудесно момиченце. Приех поканата без никакви задръжки и останах впечатлена от добрата подготовка на хората тук. Проблемите в отглеждането на децата през 21 в. са осветлени от много страни, а това силно ме впечатли. Странно ми се видя само, че в салона имаше не повече от две-три баби.

Какво от новите схващания е трудно да приемете?
По наше време бебета се кърмеха на три часа, а нощем не се хранеха. Сега кърменето е на поискване. Много ми е трудно да го приема, защото режимът допринася за дисциплината на самото дете, и това е правилният подход в името и за доброто, за здравето и за психиката му. Бях изумена от днешната свобода на хранене. Притесняваше ме най-вече, че няма да зная кога е гладно.

Убедихте ли се в обратното?
Убедих се, че храненето на поискване е нормално и нещо добро за детето. Видях го чрез внучето си: то плаче по различен начин, когато иска да бъде нахранено. Дава сигнали.

А има ли нещо, с което не сте съгласна категорично?
Поведението на майките по детските площадки, контактът им с дечицата до 3 години. Това е възрастта, когато в детето се залагат основни кодови възприятия, афинитети, отвореност и разположение към света. На базата на тях то после ще надгражда. А какво се получава? Детето казва нещо на майка си в градинката; тя не го слуша. То повтаря няколко пъти; майката си приказва. То почва да я вика, да реве; в един момент тя избухва, крещи, обижда и заплашва. От този контакт какво очакваме, всичко това се връща после.

Имате ли съвет, който държите да отправите към към настоящите майки?
Приемам, че малкото дете може да няма наложен режим. То показва, че е добре – здраво е, усмихва се, не боледува, извървява стъпките в развитието си, и то без тежък режим, свободно. Когато поотрасне, вече на игра, трябва да бъде научено лека-полека на ред.
Мярката – това за мен е другата голяма „закачка“. Границата между добро и зло, позволено и забранено, хубаво и грозно, да и не – те трябва да се покажат ясно на детето.
В Априловската гимназия в Габрово има правило, че даскалът е длъжен да научи децата на едно: „Място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си!” Смятам, че това е много важно. Нищо не става, ако човек не е подреден и организиран, а това се възпитава у детето постепенно.