На 14 септември православната църква отбелязва един от най-големите си празници
Поклонение пред светия честен кръст Господен се извършва четири пъти през годината - на Кръстопоклонна неделя - третата от Великденския пост, на Великия петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември. Празникът Въздвижение на светия кръст се въвежда в християнския календар с няколко важни събития в историята на религията - чудодейното явяване на светия кръст на император Константин Велики; намирането на кръста на Голгота и връщането му от персийски плен. Константин Велики потеглил през 312 г. към столицата Рим, за да спаси града от властта на тиранина Максентий. Императорът поискал помощ от Бога, войската му била малобройна. Привечер, по залез слънце, на небето се появил кръст с надпис на него „С това ще победиш". През нощта самият Господ се явил в съня на Константин и му казал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по щитовете и шлемовете на войниците си. Императорът направил това и така със силата на кръста победил тиранина и триумфално влязъл в Рим. Няколко години по-късно, през 336 г., майката на Константин, царица Елена, посетила светите места в Палестина, открила светия кръст Господен на Голгота и наредила на същото място да се построи Божи храм.Чудодейната мощ на Кръста Господен
През 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл всички скъпоценности в Персия. Сред задигнатите светини бил и намереният на Голгота свещен Господен кръст. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий и се задължил да върне пленниците и всичко, задигнато от баща му. Император Ираклий тържествено възвърнал в Йерусалим светинята - честния и животворящ Господен кръст.
Българите много почитат този празник, наричат го Кръстовден, Кръст и го свързват с настъпването на есенно-зимния сезон.
На Кръстовден денят и нощта „се кръстосват", изравняват се и слънцето поема към зимата
Смята се, че от този ден водите на морето и на реките изстиват. На Кръстовден се спазва строг пост, схваща се в битово-житейски смисъл – вярва се, че постът на този ден предпазва от болки в кръста. От ранна утрин свещеник обхожда домовете и харманите и ръси с босилкова китка светена вода. „Полага кръста" на малка обредна трапеза, наредена върху нова домашно тъкана покривка. Стопаните даряват свещеника с жито и други продукти от новата реколта. На Кръстовден се поставя началото на есенната оран и сеитба. На този ден обикновено започва бруленето на орехи и гроздоберът, затова на някои места празникът е познат като „гроздоберник". Първото откъснато грозде се отнася в черквата да бъде осветено и после се раздава на близки и съседи с пожелание за здраве и плодородие.
В някои селища на Кръстовден се организират семейни служби и общоселски събори за здраве и напредък на семейството и на цялата селищна общност. Раздават се курбани, нареждат се тържествени трапези, придружени с песни и хора.
На Кръстова гора се стичат хиляди хора, за да се молят за здраве и благоденствие
В нощта на 13 срещу 14 септември (Кръстовден) се случва масово религиозно събиране в сърцето на Родопа планина. Хиляди вярващи идват на хълма за нощната литургия в очакване на чудо. Бдението завършва с изгрева на слънцето, когато лъчите му докоснат върха на големия метален кръст. Православният поклоннически комплекс се състои от две църкви и 15 параклиса. Вярващите идват тук с надежда за изцеление.
В Средните Родопи е особено изразена почитта към Кръста Христов. За това се съди от факта, че и у мюсюлманите като насилствено ислямизирани християни, не се изличило силното благоговение пред кръста. Нещо повече, целият им живот минавал под неговия знак. С кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали с него починалите .
Все още няма коментари