За Бъдника, за вития-превит кравай, за сбъдващите се желания и за плашенето на плодните дръвчета
Коледа е един от най-тържествените зимни празници в народния календар и по традиция е съпроводен с много и разнообразни обреди. Макар да трае два дни, 24 и 25 декември, на практика кулминационната точка е през нощта между двата дни.
Още сутринта на 24 декември се започва така наречената Малка Коледа. Малки момчета правят това, което вечерта ще правят големите коледари – обикалят от къща на къща и пеят песни, подобни на тези, които ще пеят и големите. Всяко от децата носи дрянова пръчка, специално направена така, че на нея да се нанизват кравайчетата, с които ги дарява стопанката на дома. Малките коледари пожелават здраве и берекет на семейството, а домакинята ги посреща със сито, пълно с лакомства.
Eдна от най-интересните и оригинална част от Коледния празник е Бъдникът, по името на който и вечерта на 24-ти се нарича Бъдни вечер. Ето какво повелява традицията.
Облечен в новите си дрехи, млад и здрав мъж от фамилията отива в гората и отсича тригодишно дъбово дърво, толково дълго, колкото може да влезе в къщата. Това дърво се нарича Бъдник.
През тази нощ огнището не трябва да изгасва. Дори да заспят домашните, винаги един човек остава буден да пази „огъня“, който трябва да гори през цялата година във всяка къща, като символ на живота в дома.
Цялото семейство излиза да посрещне Бъдника, а младият мъж, който го донася, пита: „Славите ли Млада Бога?“, и получава отговор: „Славим го.“ Тогава той благославя: „Аз в къщи и Бог с мене.“
Така този божи символ се внася в дома и се поставя пред огнището сред близки и роднини. След това мъжът издълбава в долния край на дървото дупка, запълва я с дървено масло, тамян и восък, запушва отвора с клин и поставя дървото в огнището. Докато той върши традиционното свещенодействие, се пее песен, в която е казано всичко за смисъла на Бъдника и за поетичните, но реални надежди на старите българи:
Ах ти дръвце, право дръвце, де си расло толкоз тънко,
толкоз тънко и високо? Отговаря тънко дръвце:
Ай ти тебе, малка моме, малка моме, кривоперке,
аз съм расло тамо, горе, тамо, горе, на планина,
на планина, на рудина, край езеро самовилско.
Отсече ме вакъл овчар, донесе ме да ме сади,
край огнище, край трапеза.
Аз съм, моме, златно дръвце, златно дръвце, плодовито.
Ще порасна чак до небе. Клон ще пусна чак до земя,
лист ще листна – дребен бисер, цвет ще цъфна – чисто сребро,
род ще родя – сухо злато.
Слез – ще при мен млада бога, ще дарува добра дара:
на момата – дребен бисер, на майката – чисто сребро,
на бащата – сухо злато, сухо злато – пълна къща,
пълна къща със дечица, със дечица, със агънца,
със теленца, със конченца, със яренца, със прасенца,
със пчелици, левокрили, Живот, здраве, веселие...
После дръвцето се изправяло до огнището и вечерта, след прекадяването на трапезата, се слагало да гори цялата нощ. Всъщност по Бъдника се извършвали най-различни и многобройни гадания. Когато, докато горял, от него излизали искри, те били предсказание за изобилие. Когато след изгаряне се превърнел в бяла пепел – това според традицията също било добър признак.
Пепелта от бъдника не се изхвърляла, слагала се в семето при засяване, в храната на животните, обграждали с нея нивата, та да се запази от бродници и житоманници. Все обредни практики, останали в наследство от стародавните вярвания на дедите ни.
Начинът, по който се празнувала Коледа у нас обаче, не се среща у другите славянски народи и е типичен за България. При това любопитен факт е, че докато в западните страни коледното дърво се украсява и се пази, в България и Югоизточна Европа то се изгаряло в огнището и по него се правели различни гадания.
Най-важното за празничната трапеза на Бъдни вечер било омесването на обредния хляб. Стопанката трябвало да бъде облечена празнично и докато меси, да изрича различни благословии за здраве и плодородие. В него тя слагала и сребърна пара.
Хлябът за Бъдни вечер се отличава с богата пластична украса, криеща точно определена символика. Малки тестени фигурки съответствали на броя на членовете на семейството, на видовете домашни животни. Наричали го Боговица и бил един вид безкръвно жертвоприношение за Бога.
Момата в къщата омесвала за своя избранник-коледар „вит-превит кравай“, а за трапезата за Бъдни вечер се приготвяли 7 или 9 постни ястия. Но трябвало да има от всичко, което е родила земята.
Преди да започне вечерята, най-старият мъж в къщата или най-възрастната жена, влизали в ролята на жрец, така като било в някогашната стара българска задруга, и прекадявали трапезата с тамян, върху жив въглен от огнището. Изричали благословии за здраве и плодородие, като вярвали, че чрез каденето осветяват сложеното на трапезата, дават му сила на цяр, срещу лошите духове и срещу болестите. До днес сме запазили само обреда по разчупването на хляба и гадаенето на кого ще се падне паричката...
Семейството не заспивало до полунощ, защото битувало поверие, че точно тогава „небето се отваря“ и ако в този миг човек си пожелае нещо, то се сбъдва. По това време в някои села на Средните Родопи има обичай да се заплашват с отсичане онези плодни дървета, които още не са родили.
Вече е минала голямата вечеря и е настъпила глуха доба. На трапезата е сложен „вит-превит кравай“ и котле с вино. Цялата къща очаква „добри гости коледари“. Те имали трудната, но благородна задача да обиколят къщите на селото.
Това е времето, когато според народните представи, се появяват караконджоли и вампири, които непрекъснато вредят на хората. Със своите песни и благопожелания коледарите имат силата да ги прогонят. С изгрева на слънцето те губят тази сила и спират да коледуват.
Някога всеки момък е ходил да коледува. Тогава за пръв път в живота си той е обличал ергенско облекло, и чрез коледуването официално се представял пред селския колектив. Младежът е доказвал, че е достатъчно пораснал, притежава необходимите нравствени добродетели и мъжки качества и може да задиря моми. От своя страна всяка мома е чакала да види своя любим сред коледарската дружина и да му подари специално омесения „вит-превит кравай“.
След вечеря коледарите се събирали в дома на станеника и тръгвали да обикалят селото. Известявали това с пушечен гърмеж, а из пътя песните им се чували отдалеч.
Коледният песенен цикъл е богат. Основните теми в него са свързани с прослава на стопанина, на неговия дом и челяд. Песните са благопожелание за плодородие, здраве и задомяване. Изпълнението на тези коледни песни се възприемали като словесна магия за по-добър живот.
Станенине, господине,
тебе пеем, домакине,
тебе пеем, бога славим:
колко звезди по небето,
колко шума из гората,
толко здраве в тая къща!
А доказателството за това, че коледните песни, заедно с благословията на станеника, са словесна магия за по-добър живот е в изричната забрана те да се пеят извън времето на разучаването им (т.е. до следващите Коледни заговезни) и изпълнението им на самата Коледа.
В противен случай магията се разваляла, а нарушителят на забраната бил постиган от някакво нещастие. Като излязат коледарите от къщата се считало, че Бъдни вечер е минала и започват „мръсните дни“.
Костадинка написа:
Преди почти 13 години
БРАВО!
maria написа:
Преди почти 10 години
БРАВО! Много сте внимателни!Също така много страхотен разказ за коледарите!БРАВО!