Цветница е един от най-обичаните от българина пролетни празници. Той е празник на разцъфването, на природата, на новия живот. Една седмица преди Великден всички окичват. вратите на домовете си с върбови клонки - символ на радостта.
Преданията разказват, че цветята са сътворени от боговете като дар за земята и хората. Въплътили в нежната си красота вековно вълшебство и тайни послания, те притежават магическа целебна сила. Церят с красота и ухание, със силата на нежността.
В неделята, седмица преди Възкресение Христово, Християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос , след като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, тръгнал за Йерусалим. Бил придружаван от своите ученици и щом наближили града и стигнали до Витфагия, Иисус пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Спасителят я възседнал и така тържествено влязъл в Йерусалим. Вярващите, които се тълпяли да го посрещат, защото били научили какво чудо е сторил с Лазар, разстлали пред пътя му маслинови и палмови клонки, хвърляли цветя и го славославели. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев".
Разгневените фарисеи заповядали на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат".
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Иисус изгонил от там събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
Вярващите християни почитат Цветница като голям църковен празник. Сутринта църковнослужителите осветяват в църквата върбови клонки, които символизират палмовите клонки, с които бил посрещнат Иисус в Иерусалим. Според традицията, миряните отиват на тържествената неделна литургия в храма, вземат от осветените върбови клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че осветената върба предпазва и дарява здраве и сили. Хубаво е да се закачи на входната врата, според вярванията тя предпазва целия дом.
В народната традиция
на Цветница лазарките продължавали обичая от предишния ден: месели обредни хлябове – „кукли", виели върбови клонки на венец и ги пускали по вода, та от Змей да се предпазят... Това е известният по места обичай „кумичане", с който завършва цикълът на моминските пролетни игри. На дървена бухалка всяка лазарка поставяла залък от обредния хляб и върбовия си венец. После ги пущали всички в течаща вода и гледали – на която мома венецът е пръв, тя ще се омъжи първа през годината.
Привечер на Връбница на селския площад се играело за последен път лазарово хоро. Накрая се присъединявали момци и други девойки и сключвали хорото. Това било първото сключено хоро през великденските пости.
Цветница е и голям семеен празник за повечето български семейства, защото почти няма фамилия, в която да не присъства някой с име на цвете. Честит празник на всички!
Все още няма коментари