club50plus.bg

Огънят, големите летни горещини, Илинден и Света Мария Магдалена 

Жътвата, един от най-важните периоди в стопанската дейност на българина-земеделец. Горещниците, 15, 16 и 17 юли – едни от най-горещите дни в годината. И народният календар ги отбелязва с празници, Огнени празници.

В народния календар са засвидетелствани около 20 празника през годината, свързани с предпазване от огън и пожар. Но по-голямата част от тях са през лятото, когато и опасността огнената стихия да унищожи реколтата е най-голяма.

Интересно е, че в отношението на предците ни към огъня не се забелязва обожествяване. Отношението им е по-скоро като към живо, свято и могъщо същество, свързано с подземния свят и със слънцето. На някои места първият ден на Горещниците е наречен Арахангел Горешляк, защото в древната вяра на българина страхът от огъня се свързвал с със Свети Арахангел, който води смъртта и вади душите.

Вижда се, че дните за почитане на огъня съвпадат с онези моменти от календара, които маркират и важни космически промени:

Еньовден – слънцето трепери, играе и се завърта към зима;
Свети Петър и Павел – бележи се началото на жътвата;
Свети Панталеймон – заедно с Еньо нарамват кожух и тръгват за сняг;
Света Варвара – прелом в годишния календарен цикъл и денят и нощта стават равни.

През зимата, когато слънцето е угаснало, на земята идва неговият заместник – огънят. А през лятото, когато то ясно грее, действат забраните за палене и игра с огън, та да не нараства допълнително слънчевата сила. Така след Горещниците започвало и кладенето на седенки на открито, което се схващало и като край на лятото.

Огнените празници се съпровождали от обреди и забрани за опазване на реколтата от огнената стихия. В някои райони цялата седмица между 15 и 20 юли е наречена Запалена или Опалена неделя и се тачи за предпазване от пожар. Съвсем естествено е през тези дни към палещите лъчи на слънцето да не се прибавя и стихията на огъня. Оттук и първата забрана – за паленето на огън.

Още през

първия Горещник, 15 юли

се загася огънят в домашното огнище. В село Црънча, Пазарджишко, стопанката заривала каменна сол в пепелта на огнището и тъй като през трите Горещника не се кладе огън, чак на третия ден я изваждала. Вярвало се, че солта е взела силата на огъня и може да се ползва като „омайно биле": да се сложи във водата на ерген, та в сърцето му да пламне любов към избрана девойка.

Третият Горещник, 17 юли, в народния календар е познат като Огнена Марина. Една легенда разказва, че Света Марина уловила дявола и го била с чепата тояга по главата. Дедите ни я почитали като покровителка на жътвата и сеитбата. В чест на светицата на този ден нито жънели, нито вършеели.

Притчата разказва, че един чорбаджия не пожелал да почете празника и накарал ратаите си да жънат. Скоро пожънатите снопи се запалили сами, задухал и силен вятър, та изгоряло и непожънатото жито. Чорбаджията започнал горещо да се моли:
- Прости, Света Марино, ти палиш, ти гасиш!
Така успял да спаси другите си ниви, но от този ден спазвал строго забраната и не пращал човек на полето.

На третия Горещник

се подновявал огънят в домашното огнище. Според поверието на този ден от небето сам падал новият, „божият" огън. А според ритуала „нов" или „жив" огън се добивал, като се триели силно едно в друго две сухи дървета. Това се правело насред село, от двама братя близнаци или мъже съименници. Всяка домакиня вземала от „живия" огън и го отнасяла в къщи, за да поднови огъня в домашното огнище – символът на семейството, на здравето и на благополучието в къщата. И огънят в домашното огнище се поддържал да не угасне до 15 юли на следващата година.

Сред бедните външни изяви на летните празници се откроява

Илинден

Пророк Илия показва явно сходство със славянския гръмовержец Перун. Според народната вяра, когато светците си поделяли сферите на влияние, на Свети Илия се паднали летните гръмотевици...

Паднали му се летните трескавици,
Да си лети под синьо небо,
Да събира мъгли и облаци,
Да заключва в Черното море,
Да заключва – още да отключва,
да си дава роса и дъждьеве...

И още нещо: като препускал по небето с огнената си колесница, теглена от четири бели коня, Свети Илия пускал огнени стрели срещу лами и змейове, които ядели житото. Светкавици излитали и от копитата на конете му. А дедите ни вярвали, че ако го нямало Свети Илия да убива ламите, нямало да има плодородие.

На Илинден, 20 юли, принасяли в жертва петел, „символ на слънцето". Правели ай-стария петел курбан на Светията – та да остане нов, млад и жизнен „баща" на кокошките.

Стария петел принасяли жертва върху къщния праг. И по това, накъде ще отскочи, хората гадаели. Ако отскочи високо, преди да умре – в къщата ще има успех; ако скача навътре и особено ако достигне до огнището – ще има плодородие, сватба и много челяд в дома.

В планинските области на Южна България, където Илинден се чества много тържествено, се устройвали селски сборове, а в жертва се принасял бик или овен. Приготвяли се и обредни хлябове.

Два дни след Илинден, на 22 юли, е

Света Мария Магдалена,

сестра на Свети Илия. Нея хората почитали, защото тя косвено предпазила света от разрушителните мълнии на брат си, като скрила от него кога е неговият ден.

Преданието гласи, че като всеки пророк, Илия бил много разсеян и винаги забравял кога е денят му. На 22 юли той срещнал сестра си и я попитал накъде се е запътила. Мария Магдалена му отговорила, че отива на черква, защото днес е нейният ден. Свети Илия съжалил, че неговият ден още не е дошъл. Тогава Света Мария Магдалена му припомнила, че денят му вече е отминал.
- Ех, как бих се повеселил – отговорил светецът.

И добре че не го е направил, защото със своите мълнии и гръмотевици, щял да погуби света...