club50plus.bg

Йордановден, Ивановден и Бабинден в едно с водата вдигат забраната за сватби в народните обичаи

В първите дни на Новата година карнавалните обичаи и игри продължават. Но не защото българинът е свикнал да празнува, както се казва в приказките „три дни яли, пили и се веселили“, а защото по това време все още са в силата си поганите, некръстени дни.

Козите кожи, маските на животни, дървените тояги, чановете и хлопките заедно с кукерските дружини продължават да прогонват злите сили и с магически обреди да вещаят плодородие, здраве и сполука. Но краят на поганите дни идва.

Водата играе главна роля в прогонването на лошите сили по това време на година, за което явно не е бил достатъчен един ден. Затова и 5, 6, 7 и 8 януари се празнуват един след друг, обединени от водните обредите. В случая народното вярване е свързало църковния обряд за кръщаване на водата, който има евангелски произход, както и с древния култ към водата и вярата в нейните особени качества.

5 януари – Велик водосвет

На този ден свещеникът „кръщава“ водата, като пуска кръст в нея. С котле от тази осветена вода и босилкова китка, той обикаля домовете и ръси. Домакините пускат монети в котлето и го даряват с вълна, брашно и боб. Всеки гледа да пийне за здраве от кръстената вода.

6 януари – Йордановден

С празника на Йордановците е свързано познатото вярване, че през нощта срещу празника „небето се отваря“ и който в този момент си пожелае нещо, желанието ще се сбъдне.

На самия празник, наричан още Богоявление или Водици, се извършва също освещаване на водата, в което вземат участие всички. След празничната служба в църквата, свещенникът хвърля кръста във водоем (река или езеро), а младежите се надпреварват кой ще извади кръста пръв. Смята се, че спечелилият ще бъде здрав и честит през цялата година.

През този ден се извършват още много обреди с кръстената вода, с вяра за здраве и плодородие. С вода се поливат всички именици; недъгави и болни се топят с дрехите, за да се излекуват, а девойките си мият лицата, за да са хубави.

В някои краища на страната по къщите обикалят моми-водичарки. Те пеят песни за всеки член от семейството, които по съдържание са близки на коледните и лазарските песни.

На Йордановден се гадае и за здраве и плодородие: ако хвърленият кръст във водата и китката босилек при ръсенето замръзват, то годината ще е здрава и плодородна.

7 януари – Ивановден

В обредите на празника се преплитат христянство и езичество: зимният Свети Йоан е кръстник на Христос и затова в традиционната представа на българина той става покоровител на кумството и на побратимството. Обредното къпане продължава, като се разширява кръга на окъпаните.

Навсякъде се прави ритуалното къпане на младоженците-едногодишници, което по традиция се извършва от кума или девера. Ходи се при кумовете, но не с празни ръце,а с кравай, месо и вино. В Южна България на обща трапеза сядат аратлиците – побратимите и посестримите.

Понеже Йордановден е сложил края на кукерските игри, на същия ден всички участници в тях задължително трябва да бъдат поръсени със светена вода, за да излязат от обредното състояние, в което са били.

На Ивановден пък те трябва да седнат на обща трапеза със събраните дарове и така своеобразно да сложат край на 12-те погани дни. По традиция на трапезата не присъстват външни хора, дори и да са от семейството. Обредият реквизит се прибира на скрито място и не се пипа, което може да се обясни с приписваната му магическа сила.

8 януари – Бабинден

Последният от „водните“ празници, който също се празнува в цяла България. Чисто женски празник, Бабинден е свързан с родилните обичаи. На него се изпълняват само народни обреди, свързани с бабата-акушерка.

От рано сутринта тя обикаля всички домове, където е помагала при раждането на деца или, както се казва, където е бабувала. Във всяка къща окъпва детето, ако е по-малко, а на по-големите измива очите – поредният обряд, свързан с водата и нейната очистителна сила.

След това бабата се връща у дома си и чака гости. При нея идват с дарове (варакосана китка, сапун, пешкир) всички жени, които е израждала. Започва гощавка, на която могат да седнат само жени. След богато хапване идва ред на песните и хорото, което се води от бабата.

През целия ден жените се отдават на буйно веселие, позволявайки си много волности със срещнатите по пътя мъже. Затова в някои райони на този ден мъжете не смеят да излизат на улицата, та да не станат прицел за подигравка.

Празникът завършва с поливане (къпане) на бабата. Целта е чрез водата жената да пречисти от злите сили, защото в народните престави възможностите на бабата се преценяват като свръхестествени – тя помага за раждането на новия живот. Още повече, че често се случвало бабата едновременно да е и лечителка, и баячка, и врачка.

Много често названието „баба“ не отговаря на биологическата ѝ възраст, то по-скоро подчертава старшинството. А нейното пречистване отново ще осигури плодовитост и безпрепятствено раждане през цялата следваща година.

С Бабинден слага край на ивановденските празници, а с това и на целия коледно-новогодишен празничен цикъл. Започват едни от най-празничните семейни обреди и обичаи: след края на поганите дни идва изпращането на сгледниците и периода на сватбите – от Йордановден та чак до Заговезни.