club50plus.bg

На 9 март православната църква почита паметта на Светите 40 мъченици от Севастия.

Това е празник, навлязъл дълбоко в бита на българите от дълбока древност, особено почитан през Средновековиет. Старите християнски предания разказват за далечната 320 от н.е. - светите 40 мъченици били римски войни, които изповядвали християнството тайно. Полкът им бил разположен в малоазиатския град Севастия, но били разкрити и подложени на жестоки мъчения, при които загиват 40 войни. Това се случва едва няколко години преди официалното признаване на християнството и преди края на гоненията на ранните християни. Православната църква по-късно ги канонизира.

Българската традиция

В българските религиозни вярвания представата за 40-те светци войни се трансформира в Младенци. Затова и сред старите българи този ден е известен като Младенци. Според народното поверие на този празник идват щъркелите. А щъркели са на особена почит от българите. С тях пряко се асоциират децата, продължението на рода.
И днес много хора помнят как техните баби са им казвали, че ги е донесъл щъркелът. Вярва се, че къща или двор, в които гнезди семейство щъркели е защитено от зли сили и магии.
Ритуалността на Младенци е свързана предимно с децата и религиозните ритуали и обреди се изпълняват предимно от деца. Според народната традиция рано призори, по изгрев слънце, децата трябва да се отъркалят в тревата. Това се прави за здраве. Въобще на този ден е на почит здравето на децата, тъй като те са най-уязвими В обредните песни се отправят различни молби към щъркелите. Напяванията са с цел - здраве и предпазване от зли сили:
„ ... Щърко ле, щърко ле!
Щръкни кола под кола,
Да береме камъне,
Да правиме мостове,
Да ни идат гостове!... "
( Димитър Маринов „ Народна вяра ", стр.150 )

 

Предците ни вярвали, че тези деца, които извършели тези ритуали, когато пораснат няма да ги сполетят болести, свързани с кръста.

Празнична трапеза и обичаи

На този ден рано сутринта пък домакините замесвали обретни хлябове, наречени младенци. Намазвали ги с мед и ги раздавали за здраве. Това се прави с цел да се умилостиви баба Шарка. Както в миналото, така и днес много от децата са боледували или боледуват от дребна и едра шарка. Едрата шарка някога е нанасяла големи вреди на хората, които са я приболедували. Затова хората в миналото са се отнасяли със срахопочитание към нея.

 

Празникът на Свети 40 мъченици е свързан и с представата на българите за настъпващата пролет. Народната вяра гласи, че на този ден Господ забива 40 или 140 нагорещени шиша в земята. Той удря с тях земята, за да се затопли. Хората вярвали, че на този ден слънцето вече се обръща към лято. На празничната трапеза на този ден се слагат 40 червени чушки, пълнени с боб, а също и 40 сарми с ориз. Наливат се 40 чашки с вино и 40 с ракия. Изяждат се 40 залъка и се изпиват 40 глътки вода. На този ден стопанинът засява 40 корена и всичко се хваща.

Сред обичаите на празника основно място заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред - паленето на огньове, прескачането им, удрянето по железни предмети и наричането: "Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача". На този ден не трябва да се провлачва конец, за да не се въдят змии и не се споменава името на влечугите

Имен ден празнуват: Младен, Младена, Младенка, Гордан, Горян, Горянка.