Като се заредят дните от Коледа до Йордановден – все мръсни или погани дни
Първото име на тези дни е образувано от корена на глагола „мърся“, който означава и „престанал съм да постя“, „облажвам се“, и може да се тълкува като дни,
„в които не се пости“.
Тълкуването става по-ясно от другото име, което е производно от римското „паганус“ – село, край. Но в българския език то е прието под формата „поган“, в значение на езичник, примитивен човек, варварин, вредител.
Очевидно на дните от Бъдни вечер до Богоявление (Водици) по традиция се дава името „погани“, защото се разбира, че извършваните през това време обичаи са нехристянски, езически, погански, нечисти, мръсни.
Но народът е намерил и едно наивно христянско обяснение за тях. Нарича ги „некръстени“: Млада Бога е роден на Бъдни вечер, но ще бъде кръстен от Йоан Предтеча чак на 7 януари.
Така дедите ни се приобщили към христянския култ, но запазили стародавните си вярвания и традиции, съхранявайки своя практицизъм и магическата обредност – Богородица е лехуса (родилка), Млада Бога не е кръстен, и те вярвали, че през дните от Бъдни вечер до Богоявление се явяват зли и нечисти сили, които непрекъснато се мъчат да напакостят на семейството.
През тези дванайсет дни „лошотията“, под формата на върколаци и караконджоли, е неуязвима. Не ѝ действат никакви магии, заклинания или покровителство от богове. И затова трябва да се спазват строго забраните:
- Да не се излиза нощно време навън – от полунощ до първи петли.
- Жените да бодърстват и да подържат буен огъня в огнището, та да не влязат „нечестивците“ през комина.
- Да не се минава покрай „караконджовски“ сборища.
- Жените да оградят къщите си с ленени или конопени въжета, та да ги предпазят от злите сили.
От Коледа до Йордановден не се правят късни седенки, както и:
- не се пие вода нощно време;
- жените не перат ризи и не си мият косите, защото водата не е кръстена;
- не се преде, не се тъче;
- неродилите жени и бременните не работят нищо;
- мъж и жена не се „сбират“, защото заченатото дете ще вижда вампири, ще стане лош човек.
Ако се роди дете в семейството през тези погани дни, във водата за къпане на бебето се пускало горещ въглен – жива била вярата в пречистващата сила на огъня. До едно денонощие след раждането жените в къщата трябвало да изпредат, изтакат, ушият и облекат на бебето ризка, та да не порасне лош човек, подвластен на нечистите сили.
Много и разнообразни са поверията и обредните действия, предпазващи и прогонващи злите сили. Сред тях са и карнавалните обичаи и игри, познати предимно в Западна България. В тях участват млади мъже, организирани в групи, в които всеки има точно определна роля, название, облекло и реквизит. В различните краища групите са известни като сурвискари, коледжане, джемаларе, дедици, русалии, василчари и кукери.
Кукерските дружини са облечени в кози кожи с вълната навън, с маски на животни на главите и с трите задължителни предмета: дървената тояга, чановете и хлопките. Дружината посещава всички къщи на селото, а доста често обикаля и съседните.
Обичаят приключва на Ивановден с обща трапеза от събраните дарове, като на нея не присъстват външни хора. Обредният реквизит се прибира на скрито място и не се пипа. На Богоявление всички участници в карнавалните игри трябва задължително да бъдат поръсени със светена вода, за да излязат от обредното състояние, в което са били.
Заради начина, по който се държат кукерите на някои места (главно в Западна България), православната църква гледала и гледа недоверчиво на шествията им. Това обаче въобще не попречило на шествията не само на Коледа, но и по другите празници през Поганите дни, та даже и след тях – чак до края на януари...
Все още няма коментари