club50plus.bg

Вижда му се краят и на това лято

На 29 август и православната, и католическата църква честват Отсичането главата на Йоан Кръстител. Датата е вторият летен празник на християнския светец в църковния календар, а по нашите земи се знае и като „Секновение“, „Обсечение“, „Свети Иван отсечената глава“, „Църн Свети Иван“ и „Иван Коприван“.

Последното название идва от поверието, че отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата под дряновите дървета, чиито плодове почервенели от пролятата кръв. За това на този ден не се ядат плодове с червен цвят и не се пие червено вино.

Според евангелското сказание Йоан бил на 30 години, когато Бог му наредил да започне да проповядва, че Божият син вече се е родил и скоро сам ще тръгне да учи хората. Затова и го нарекли Йоан Предтеча, понеже вървял преди Христос и разказвал за Него.

Йоан покръстил във водите на река Йордан много хора в новата вяра. Кръстил и Христос, когато Божият син дошъл при него, а по-късно продължил да проповядва учението на Иисус.

В Юдея Йоан бил почитан човек. Дори властващият Ирод Антипа се стараел да засвидетелства уважението си към Кръстителя. Но Пророкът не скривал укорите си към престъпната връзка на Ирод, който живеел с жената на брат си Филип – Иродиада. Тя била жестока и отмъстителна. Подтикван от нея, царят затворил Пророка в тъмница.

В чест на рождения си ден Ирод устроил богат пир. В разгара на веселието Саломия, дъщерята на Иродиада, танцувала удивително. Запленен, царят й обещал да изпълни всяка нейна молба. Майка й я накарала да поиска главата на Йоан Предтеча. „Нека ти я дадат веднага върху златно блюдо.“ Ирод, верен на клетвата си, изпратил стражите да отсекат главата на Йоан.

Така загинал най-близкият другар и съмишленик на Христос.

Българска култура е съхранила и други чествания на Йоан Кръстител. Така според православния църковен календар на светеца са посветени eдин зимeн и два летни празника.

Заедно трите носят най-пряко идеята за цикличността на времето в целия български народен календар. Те очертават и трите основни жизнени цикъла – раждане (Еньовден), кръщение (зимен Ивановден) и смърт (Отсичане главата на светеца). Още в края на ХІХ век обаче голяма част от августовските народни празници отмират. Запазен днес е само споменът за някои от обредите и вярванията, които са ги осмисляли.

През зимата, на 7 януари, честваме Св. Иван като кръстник на новородения в коледната нощ млад бог Христос. Затова в народната традиция светецът се осмисля като покровител на кумството и побратимството. На зимния Ивановден се извършва ритуалното къпане (кръщаване) на всички младоженци – един обред, който приобщава младите към категорията на отдавна женените съпрузи.

Първият летен Ивановден е известен повече като Еньовден или Иван бильобер, и календарно е отнесен към деня на лятното слънцестоене 24 юни. Дедите ни го приемали като повратен момент в годишния природен и като астрономически кръговрат.

Народното поверие гласи, че този ден Еньо облича своите девет кожуха. В някои селища се вярва, че единствено на Еньовден двамата небесни братя-близнаци, слънцето и месецът, се срещат. И още: че в нощта срещу летния Свети Иван „звездите слизат на земята“ и обайват билките; че през тази нощ „небето се отваря“, а водите в реките и морето „спират да се движат“; че на този ден змейовете се влюбват в земни девойки.

И двата летни празника на Свети Йоан Кръстител са повратен момент в годината: поверието гласи, че на Еньовден „слънцето се завърта три пъти към зима“, а Секновение е краят на лятото.

Според народните вярвания на Секновение „се сече“ лятото. „Секат се“, т.е. се изравняват, и денят и нощта. Превес взима нощта, и дните започват да се скъсяват. На 29 август „се сече“ и водата, времето застудява и хората спират да се къпят в реките.

На Секновение змиите и гущерите се скриват в леговищата си. А злосторните демонични същества – змейове и самодиви – напускат земята на хората, за да отидат да живеят накрай света.

По нашите земи те ще се завърнат отново по Благовец, когато всичко се раззеленява. Ще се заселят във високите планини, край „неначенати“ езера, извори и реки, в клоните на високи дървета. Ако някой отсече такова дърво, то не гори, а колата, която го превозва, до три дни ще се счупи. На Благовещение самодивите играят хоро на росна поляна и утъпканата трева там повече не расте.

За дедите ни Секновение носел явните белези на поврат. И като при всяко преходно време не трябвало да се започва нова работа. Защото дрехата, скроена на този ден, ще носи нещастие. В Югоизточна България на какъвто ден от седмицата се случел Црън Свети Йоан, през цялата година на този ден не се кроели дрехи, за да не се носят в нещастие.