Хайде на кушиите - конски Великден е
Надбягвания с коне, накичени с венци от кукуряк и здравецРаздава се черен боб, круши, коливо и колаци за здраве и сила
Прастара легенда разказва, че на този ден /23 март т.г./ Свети Тудор обличал кожуха си, яхвал коня си и отивал при Бога, за да измоли лято. Смята се, че това е стар празник на прабългарите, известни като добри ездачи и коняри. смехотворни за нас днес, но всичките жизнеутвърждаващи.
Затова на Тодоровден конете се накичват с венци от кукуряк и здравец. В чест на светеца се правят конни надбягвания – кушии. В народните обичаи основен компонент в този празник са действията, свързани с осигуряване здравето на конете. Затова рано сутринта на този ден се приготвят хлябове с форма на конче, подкова, кукли и други.Обреди и ритуали
Най-интересен момент от деня е самото надбягване – кушията, наречена в някои райони тудорица или домле. Мъжете и ергените закичват най-хубавите си силни коне и се състезават в надбягвания. След надбягването ездачът, излязъл пръв, обикаля с коня си всички домове да честити Тодоровица, и навсякъде мома или млада жена подава на коня да пие от менче с ненапита вода или вино. Най-бързият кон получава нова юзда, а ездачът риза или нова кърпа. След надбягването конниците се събират на мегдана, за да бъдат поздравени и наградени победителите. Музиката свири, младо и старо играе хора. Тук ездачите, участвали в надбягването, получават от майките, от кръстниците и от деверите си тудоровски колаци, които нанизват на голяма гега. Всички действия се правят за здраве, благополучие и богата реколта през настъпващата пролет, както и за здраве на конете и на другия добитък. В някои добруджански села в петък преди
Тудорица /Тодоровден винаги е в съботен ден/ се прави Тудоровска Задушница. На гробищата се раздава специално омесен хляб за случая, наречен кръстачка, раздава се черен боб, круши, коливо – варено жито приготвено с мед и стафиди и др. затова от ранни зори се сваряват гозби с леща и боб. Празникът е винаги по време на Великденския пост. Конните кушии се устройват в чест на Свети Тодор - един от тримата най-почитани от българите светци-конници. Поверието разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака (копието) до него. А самият светец влиза при Господ, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът, започва да се издига пара и стопля земята. В православния календар има шестима канонизирани светци, носещи името Тодор, което означава Божи дар. Двама от тях се воини-великомъченици - св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат, в чиито жития има общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическа смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура.
Все още няма коментари