club50plus.bg

Хайде на кушиите - конски Великден е

Надбягвания с коне, накичени с венци от кукуряк и здравец
Раздава се черен боб, круши, коливо и колаци за здраве и сила

Прастара легенда разказва, че на този ден /23 март т.г./ Свети Тудор обличал кожуха си, яхвал коня си и отивал при Бога, за да измоли лято. Смята се, че това е стар празник на прабългарите, известни като добри ездачи и коняри. смехотворни за нас днес, но всичките жизнеутвърждаващи.

Затова на Тодоровден конете се накичват с венци от кукуряк и здравец. В чест на светеца се правят конни надбягвания – кушии. В народните обичаи основен компонент в този празник са действията, свързани с осигуряване здравето на конете. Затова рано сутринта на този ден се приготвят хлябове с форма на конче, подкова, кукли и други. Всяка стопанка бърза първа да раздаде от своя хляб на близките, за да са пъргави конете й през годината. В този ден слагат в храната на конете от този хляб за здраве и сила. Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Св. Тодор обаче се явил на патриарха и му казал: "Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна у дома си да си варят пшеница с мед". Императорът видял, че мярката му няма ефект и заповядал храната да се продава както преди.

Обреди и ритуали

Най-интересен момент от деня е самото надбягване – кушията, наречена в някои райони тудорица или домле. Мъжете и ергените закичват най-хубавите си силни коне и се състезават в надбягвания. След надбягването ездачът, излязъл пръв, обикаля с коня си всички домове да честити Тодоровица, и навсякъде мома или млада жена подава на коня да пие от менче с ненапита вода или вино. Най-бързият кон получава нова юзда, а ездачът риза или нова кърпа. След надбягването конниците се събират на мегдана, за да бъдат поздравени и наградени победителите. Музиката свири, младо и старо играе хора. Тук ездачите, участвали в надбягването, получават от майките, от кръстниците и от деверите си тудоровски колаци, които нанизват на голяма гега. Всички действия се правят за здраве, благополучие и богата реколта през настъпващата пролет, както и за здраве на конете и на другия добитък. В някои добруджански села в петък преди

 

Тудорица /Тодоровден винаги е в съботен ден/ се прави Тудоровска Задушница. На гробищата се раздава специално омесен хляб за случая, наречен кръстачка, раздава се черен боб, круши, коливо – варено жито приготвено с мед и стафиди и др. затова от ранни зори се сваряват гозби с леща и боб. Празникът е винаги по време на Великденския пост. Конните кушии се устройват в чест на Свети Тодор - един от тримата най-почитани от българите светци-конници. Поверието разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака (копието) до него. А самият светец влиза при Господ, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът, започва да се издига пара и стопля земята. В православния календар има шестима канонизирани светци, носещи името Тодор, което означава Божи дар. Двама от тях се воини-великомъченици - св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат, в чиито жития има общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическа смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура.