club50plus.bg

Третият наследник на английската короно, момченцето  на Кейт и принц Уилям, се роди и вече си има име – Джордж Алекзандър Луи. Момченцето, с тегло 3,8 кг, дойде на бял свят в  същата клиника, където навремето принцеса Даяна, майката на принц Уилям, която загина в автомобилна катастрофа в Париж преди 16 години, роди принц Уилям. Самото раждане на кралското бебе бе подчинено на строг протокол, съобразен със стародавните английски кралски традиции. Но  и с  някои промени – без присъствието на външния министър на Великобритания, но затова пък в присъствието на баща му принц Уилям, както навремето баща му принц Чарлз също е бил в родилното при появата на двете си деца. Принц Джордж е третият претендент за англйския престол, след дядо си прринц Чарлс и баща си принц Улям. Поданиците на Обединеното Кралство могат да бъдат спокойни, че идва ново поколение претендент за титлата крал на Обединеното кралство, след претенциите за престола на дядо си и баща си.

 След 17-ти век неофициално британците избират кой да бъде глава на монархията. През 1688 г. католическият крал Джеймс ІІ е детрониран в полза на протестанта Уилям от Ориндж. В последствие правомощията на монарха са силно ограничени и остава в сила правилото, че монархът, независимо дали е мъж или жена, ще се възкачва на трона по волята на народа. Най-известният пример за това е случаят с крал Едуард VІІ, който през 1936 г. скандално обявява, че ще се ожени за американката (при това разведена) Уолис Симпсън. Тогава правителството обявява, че ще се разпусне в знак на протест, с което ще причини конституционна криза. Едуард отстъпва и обявява, че ще се оттегли – така или иначе изглежда той не притежава онази привързаност към монархията, присъща за кралското семейство. През 1937 г. дори двамата с жена си посещават Адолф Хитлер в качеството си на обикновени граждани. Дали Едуард е бил наивен консерватор или прото-фашист не става ясно, но с това посещение престолонаследникът показва, че е неподходящ да бъде начело на британската монархия.

Британия днес е конституционна монархия. Кралицата има правомощия, които могат да се сравнят с тези на президент в една съвременна република. Като държавен глава тя има конституционни и представителни функции, които са изпълнявани от предшествениците й от преди около хиляда години. Днес кралица Елизабет ІІ няма изпълнителна власт. Познати са задълженията й да открие първата годишна сесия на парламента, както и да го разпуска, да одобрява решенията на министерския съвет и закони, прокарани от парламента, да обсъжда всяка седмица с министър-председателя актуални обществено-политически теми. Кралицата също така представлява страната в дипломатическите и икономическите отношения с чужди страни. Тя е домакин на приеми с официални гости, държавни глави и високопоставени лица от чуждестранни държави.

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор