club50plus.bg

Днес бе техният голям празник – 50 години съпружески живот. Георги и Иванка Спасови имаха своя кръгъл юбилей – пет десетилетия семеен живот. Събираха деца, внуци и роднини, за да почетат празника си. Всички да ги поздравят, да им пожелаят здраве и още дълъг съвместен живот, да ги отрупат с подаръци, а те да покажат на всички своя пример за дълголетно съпружеско съжителство. Дъщеря им Магдалена и внучката Албена им поднесоха най-големия букет, с изумително красиви цветя, който може да изрази голямата им благодарност и обич към родители. Синът Стефан и снахата Десислава пък им направиха необикновен подарък – малката им дъщеря и внучка на Георги и Иванка – Дария им поднесе златни халки, много специален подарък за юбилея. Инкрустирани с техните имена две кристални чаши се напълниха с шампанско – досущ като на истинска сватба. Георги Спасов е на 72 години, пенсионер, цял живот работил в печатарския занаят. Правел вестници, работил като метранпаж, човекът, който подреждал статиите, заглавията и илюстрациите в колоните. Неуморно ден и често по цяла нощ Георги връзвал страниците на множество и различни по вид вестници, повечето от които отдавна не съществуват. Много находчив, надарен с несекващ хумор на типичен шоп, с ведро настроение, той успявал да стопи и най-голямото напрежение преди пускането на страниците, когато напрегнатите редактори спореха за важността и размера на материалите. Георги успявал да уталожи разгорещените страсти, да успокои спорещите страни, да ги помири с шега, оптимизъм и с необикновено сърдечна и подкупваща усмивка. Това умеел да го прави само той, когато напрежението било взривоопасно.

Работил с известни журналисти от близкото минало като Любен Генов, Дамян Обрешков, Генчо Бъчваров, Захари Главчовски. Обичал си много професията на метранпаж. Увлякъл в словослагателството и съпругата си Иванка (67 г.), дълги години и тя била линотиперка. Сядала вечер на онези големи машини, които тракали и движели огромните си части в монотонно движение. Тя събирала моделите на всяка буква, за да ги подреди в дума, после в изречение, след това ред по ред, така подреждали цялата статия. И всяка поредна за вестника, които отивали излети от оловото, подредени в колонки при метранпажа. Преди десетилетия набирането на текстовете за вестници, списания и книги ставало на големи машини, всяка буква се отливала от олово и се подреждала в ред по ред. Най-опасно било, когато падала матрица и разтопеното олово плисвало върху линотипера. Имало чести производствени аварии. Любопитството да чете и набира  различни текстове надделявало у Иванка. Работела сред задружен колектив, празнували заедно всичките си рождени и именни дни, всички професионални и национални празници. Георги и Иванка Спасови до ранните часове на утрото подготвяли страница след страница, почти 40 години, заедно, за да могат хората на сутринта да имат своя предпочитан вестник. Често, когато завършвали единия вестник, отивали да връзват друг, който също чакал по графика на издаването си.

Сега и двамата са пенсионери, а днес празнуват своя голям юбилей. Предали са от духа на своята професия на дъщеря си Магдалена. Днес нейната работа е зад компютъра и е съвсем различно – работи се с високотехнологични производства, пести се време, усилия, хората са забравили как се изливаха някога буквите от разтопеното олово. Често се връщат към своето някогашно трудово време Георги и Иванка. Обичат да си го припомнят. Разказват го на внучката си Албена, завършила Полиграфическия техникум и е току-що приета студентка в специалността „Печатни комуникации”.

В дома на сина на Георги и Иванка ги   чакат двамата им внука – 5-годишните близнаците Стефан и Дария, които искат много грижи, разходки и занимания. С дядо Георги им е винаги интересно и забавно. Той е сладкодумен разказвач на интересни истории и афоризми, емоционален, умеещ да привлече и закове вниманието на всеки слушател. В деня на техния юбилей е много весело, Иванка и Георги разказват забавни случки от сватбата им. Преди 50 години на този ден кумове им станали техни съседи – Боре и Иванка. Боре ходел често със сакчето да събира жаби по Искъра. А неговата съпруга много вкусно ги приготвяла. На сватбата на Георги и Иванка, Боре хванал много жаби, одрал ги и ги панирал, после раздавал на сватбарите от своя деликатес и казвал, че ги гощава с водни пъдпъдъци, те били подобни на вкус и чудесно мезе за сватбарите. Никой и до днес от тези сватбари не е забравил вкусните жабешки бутчета, с които ги гощавали тогава, в деня на тяхното семейно начало. Това си било жива атракция и много по-вкусен деликатес дори от луканката например.