club50plus.bg

ОБРАЗОВАНИЯ ФИЛИСТЕР

     Според речника за чужди думи, филистер е човек без духовни потребности, вглъбен в материалните неща, със силно ограничен кръгозор, който не може да отсява маловажните неща от важните такива и ги третира еднакво. Образованият филистер обаче се счита за дете на музите, науката и културен човек. Не бива да се очудваме, когато той тържествено се кълне, че не е такъв. При пълната си липса на самопознание, той е твърдо убеден, че образованието му е в пълен синхрон и е израз на съвременната култура. Тъй като постоянно среща образовани личности от своя тип и всички учебни, културни и обществени заведения са устроени съобразно неговата образованост и неговите потребности, той е изпълнен с триумфалното чувство, че е представител на автентичната съвременна култура и образование във внсичките им разновидности и съответно предявява своите изисквания и претенции.

     Ако обаче истинската култура действително предполага единство на стила, може би объркването в тази илюзия на нашия филистер води началото си от факта, че той преоткрива постоянно навсякъде огледалния образ на самия себе си. Единствено от този еднообразен образ на всички образовани стига до заключението си за единство и универсалност на съществуващата култура. Край себе си открива само еднакви потребности и сходни разбирания. Където и да се появи, веднага се вижда вплетен в мълчаливо съгласие по много въпроси, особено в тези от политиката, икономиката, бизнеса и разбира се културата. Това впечатляващо еднообразие и съгласие, това неналожено по някаква изрична повеля и все пак поголовно изяваващи се като all unified (всички единни) го подвежда и той счита, че властва една единствена – неговата култура. Обаче систематичното филистерство е издигнато днес на власт, тъкмо защото е система и не е култура, дори лоша култураь а  нейната пълна противоположност. Тя е трайно и обосновано варварство, тъй като цялата очебийна  еднообразност в образа на всеки образован днешен интелектуалец  се превръща в единство само чрез съзнателното, или несъзнателно отричане на всички форми и изисквания извън неговия стил и мироглед. В съзнанието на образования филистер е настъпило наистина някакво нещастно объркване. Той приема за култура точно това, което културата отрича. Тъй като постъпва логически последователно, се изгражда една система на не-култура, която може да претендира дори до единство на стил, ако има смисъл да се говори за стилизирана простащина и варварска кичозност. Когато е свободен да избира между някакво действие и неговата противоположност, той винаги избира второто с неговата отрицателност. Именно по този признак се разпознава патентованата от него псевдокултура.  В тези случаи образования филистер само се отбранява, отрича, отбива, запушва си ушите и затваря очите и не поглежда в посока на истинската култура и в омразата и враждебността си към нея е отрицателния герой на обърканото ни време. Никого обаче той не мрази повече от тези, преценящи го за филистер и показващи му какво представлява в същност. А именно - пречка за всяка силна и творческа личност, тъмен лабиринт за съмняващи се и заблудени, блато за всички изтощени в борба, окови за устремените към високи цели, отровна мъгла за свежи идеи, безводна пустиня за жадния ни национален дух. Защото този дух е българският, търсещия дух.

     И всички вие за това го мразите, защото той търси и не иска да повярва, че вече сме намерили това, което търсим. Как е възможно да възникне такъв тип, като образования филистер, и след като се е появил, как е могъл да постигне могъществото на върховен съдник на всички български проблеми? Как е възможно това, след като покрай нас са преминали плеяда героични личности, издаващи във всеки свой жест, в искрящите си очи, думи и действия само едно – че са били търсещи личности. Именно поради това са търсили с жадна и твърда упоритост онова, което образованите филистери само си въобразяват че притежават – истинската самобитна култура и национална идея. С този плам те са преодолявали безброй препятствия в злощастни времена и ужасяващи бедствия, без да се пречупят.

     Но, как преценяват образованите ни филистери тези  будители на нацията? Те просто ги пренебрегват и омаловажават делото им. Считат, че самите те полагат основите и строят сградата на тяхната култура върху плаващи пясъци на статуквото. Че те са самата сграда. При това сочат към собственото си чело. За тази позорна оценка и оскърбителното отношение към нашите класици и будители е явно, че те не ги познават и това е неоспорим факт. Да се прикачва званието „класик” и да се наслаждават инцидентно в театри, оперни и концертни зали на творбите им е само с цел да се измъкнат пари от този, който си плаща. Издигането на паметници, създаване на фондации и организирането на тържества, всичко това е разплатата, която образованите филистери предлагат, за да могат веднъж завинаги да си разчистят сметките с тях. Това, че вече не са живи е спасителната истина за тези легионери на мига. Защото за която и добродетел да говорим – за справедливост, великодушие, храброст, за мъдростта и страданието на човека – навсякъде и винаги той става добродетелен само, когато възстане срещу сляпата власт на фактите, срещу тиранията на несправедливата действителност, подчиняването на законите, които не са законите на историческите приливи и отливи. Той плува винаги срещу историческото течение, като се бори със страстите си и оплитащите мрежи на лъжите...

     Мисията им преди всичко е да не следват примера им и да не продължат търсенията им. Защото да не се търси повече – това е лозунгът на филистерите. Кои са те? Вече всеки ги е припознал, защото са вездесъщи във всички времена и идеологически противоборства.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg