club50plus.bg

Прераждането на Индже от насилник в закрилник

Pазплакала се гората,
гората и планината
и на гората дървето....
заради Индже войвода...

По данни на Българския исторически календар преди 190 години, в средата на месец юли 1821 г., умира Индже войвода. Някъде се споменава датата 17 юли. Дали е вярна, не се знае със сигурност.

Роденият около 1755 г. Индже е един от най-често възпяваните хайдути. Живял в годините на феодалните кърджалийски размирици в Османската империя, той от малък остава сирак. Майка му се омъжила повторно и на седемгодишна възраст вторият му баща го дава в школата за еничари в Цариград.

Там младият Стоян, както било рожденото му име, получил прякора Индже – на турски език думата означава „тънък", което пък било заради фигурата на момчето. Включен бил във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убил османския военен ръководител и сам бил избран за кърджалийски главатар.

По-късно се разделил с кърджалийството и повел хайдушка конна дружина. Бродил из Странджа, Сакар и Бакъджиците.

Разнесе се пак славата на Индже, заговориха за него всички. И сега славата му беше много по-голяма, отколкото по-рано. Защото Индже не бастисваше села и касаби, не колеше, не убиваше. Индже сам гонеше сега кърджалийте, требеше обирниците по пътищата...

В едноименния си разказ Йордан Йовков майсторски пресъздава „прераждането" на Индже-насилникът в Индже-закрилникът. Според преданието в началото на ХIХ век Индже войвода прави опит да организира бунт срещу поробителите. През 1806 г. се прехвърля в Молдова и постъпва на военна служба в гвардията на молдовските князе. Там го знаели като капитан Индже и Стоян волентир. Участвал и по време на Заверата през 1821 г.

Друго предание разказва, че същата година събрал хиляди българи от бургаско да участват във въстанието на Дунавските княжества и да се сражават срещу османлиите в Молдова. Загинал в сражение край град Скулени на река Прут.

Оскъдни са биографичните и исторически сведения, но в замяна на това изобилни са десетките песни, преданията и легендите в прослава на народния закрилник. Дори и в песните за кърджалийската му младост, народният певец, простил грешките му, възхвалява милосърдието на Индже.

Една песен разказва как Индже обрал царската хазна, събрана от сиромашки сълзи, и я раздал на „пирдопските абаджийчета".

Байрактар на Индже войвода бил Кара Кольо Омарчалията – родом от с. Омарево, Старозагорско. Сред най-известните народни песни за Индже войвода е „Заплакала е гората":

Де да е Индже да дойде
с петстотин млади юнаци,
дето ги куршум не фата!
Гората да развеселят
и на гората дървето,
и на дървето листата...

Дочува Индже жалбата на гората и заповяда на Кольо да развие байраци и събере юнаци, а после пита:

Горо льо, горо зелена,
имаш ли вода студена,
имаш ли сянка дебела?

Гората отговаря:
Ти дойди, Индже войводо!
Аз ще ти сянка направя,
аз ще ти вода източа
като за тебе войвода,
за твоя отбор юнаци.

През 1910 г. фолклористът Атанас Върбански издава песни от град Ногайск – Песни на бердянските българи. В сборника срещаме един друг вариант за финал на „Заплакала е гората".

Изпълнил повелята на войводата, да събере юнаците и да развие байрака, Кольо се провиква:

Я върви напред, дружино,
да развеселим гората,
гората и планината.
За юнак не са седенки,
ни ситно хоро в Дъбене...

Песни, предания и легенди разказват и за раняването, и смъртта на Индже войвода. Навярно от тях е ползвал и Йовков, създавайки своя Индже. Разказът е публикуван през 1927 г. в сборника Старопланински легенди.

Индже загива от ръката на сина си, Гърбавото. Детето му от Пауна – закъсняло възмездие за кърджалийската му младост...

Научавайки истината, като че втори куршум удари Индже и той се дръпна назад. Докараха Гърбавото. Индже го погледна – грозно, гърбаво, ниско, на челто му падаше нечиста сплъстена коса. Гледаше изпод вежди като звяр, измъкнат от дупката му. Но очите му се отделяха от цялата му грозота, хубави кафяви очи. Индже се вгледа в тях и позна очите на Пауна...
Притвори очи като от болка...
Много майки съм разплакал... Дойде и моят ред. Нищо да не правите на туй дете! Ни косъм да не падне от главата му. Аз искам тъй. Дайте му туй – той подаде кисията си – и пуснете го да си ходи със здраве...