club50plus.bg

Всеки народ има право да го почита и възвеличава, но нито един – да го присвоява

Християнският календар отбелязва 11 май като Ден на Светите Равноапостоли Кирил и Методий. Малцина в човешката история са си извоювали правото да се наричат равни с Апостолите, с първите следовници на Христа и основатели на Светата църква.

Църквата канонизира солунските братя веднага след смъртта им и те са светци и на източната, и на западната църква. За тях се пеят славословия, а от амвоните векове наред се четат похвални слова, пространни и кратки жития – израз на възхищение и признателност.

Отначало Църквата празнувала паметта на всеки от тях поотделно, в деня на смъртта му. Сред славянските народи обаче се появило желанието да ги честват в един ден, тъй като делото им е общо, а кръвта им – една. И така още в ранното Средновековие се дошло до 11 май – Ден за прослава на двамата Равноапостоли.

Скоро след IХ век за живота и делото им започват да се преплитат легенди и документи. В запазен препис от ХV век на Успение Кирилово се съобщава, че около 855 година Кирил е бил сред българските славяни по течението на река Брегалница. Непокръстените там той въвел в правата христова вяра, а покръстените просвещавал: Написал им и книги на славянски език.

От гръцки източник научаваме, че българският княз Борис е бил покръстен не от друг, а от самия брат на Кирил, Методий. Те превели боговдъхновените писания от гръцки на български език – пише гръцкият хроникьор – и се постарали да предадат божествените знания на по-способните си ученици.

Според Панонските легенди: ...Славянският княз Ростислав и Светополк изпратили от Моравия пратеници до Император Михаил, говорейки така: ... Няма кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум... Изпрати такъв мъж, който да ни разясни всяка истина.

Така заедно с неголям брой ученици през 863 г. Константин-Кирил и брат му Методий се отправят към Великоморавия.

Когато пристигна във Велеград, в Моравия, Ростислав го прие с голяма чест. И като събра ученици, предаде му ги да ги учи... И ушите на глухите се отвориха да чуят евангелското слово, а езикът на гъгнивите стана ясен.

Свикнало да гледа на Моравия като на своя област, немското духовенство не могло да търпи паството да се учи на славянска грамотност, да слуша божественото слово на славянски език. И обявило братята от Солун за еретици. Повело война с тях –

на живот и смърт

И двамата братя се отправили към Рим – да бранят делото си, да го защитят и отстоят. По това време езикът, на който се пише и чете в почти цяла Европа, езикът на който се създава тогавашната наука и литература, е мъртвият латински. Същият, който и народите на Европа не разбират. А двамата братя Кирил и Методий са измислили не само новата, славянска азбука – те са превели богослужебните книги на обикновен народен език. Това е повече от революция за онова време!

Ето как житиеписецът на Панонски легенди предава първата среща:

Когато философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и повдигнаха триезичната ерес, говорейки:
- Човече, кажи ни защо сега си създал книги на славяните и ги поучаваш... Ние знаем само три езика, чрез които трябва да се слави Бог в книгите: еврейски, гръцки и латински.
Философът им отговори:
- Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй и слънцето не свети ли на всички? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи?...
С тези и с още много думи Философът ги посрами, остави ги и замина...

Константин-Кирил заедно с брат си Методий и техните първи следовници били извикани в Рим на съд. Вероятно ехото от диспута с триезичниците във Венеция кара папа Адриан II да им устрои пищно посрещане. Пък и те носели със себе си откритите при мисията си в Херсон мощи на папа Климент Римски, загинал като мъченик при гонения на християните към края на I век. Затова вероятно и 75-годишният папа Адриан II, заедно с целият църковен клир и множество народ, ги посреща вън от града.

Това събитие е засвидетелствано не само от легенди и книжовни паметници, но е съхранен и в живописта. Сцената може да се види върху старата фреска в прочутата базилика „Св. Климент Римски", която представя пренасянето на мощите на светеца, а Константин-Кирил и брат му Методий са от двете страни на папа Адриан II.

С тържественото посрещане на славянските апостоли в Рим се признава правотата на тяхното дело. Донесените славянски книги папата освети и положи в църквата „Света Мария"... и извърши над тях света служба – четем в Панонските легенди. По нареждане на папата бива извършено и богослужение на славянски език.

Величието на двамата солунски братя е достойно оценено още от техните съвременници. Непосредствено след смъртта им и двамата са канонизирани от църквата, а повечето от учениците им създават произведения, в които величаят делата им, прекланят се пред подвига им.

Ако запиташ гръцките книжовници като речеш: „Кой ви е създал буквите или превел книгите, или в кое време?", то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските „азбукарчета", като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил: той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.

Дори и „азбукарчетата" – децата според Черноризец Храбър – знаят и почитат двамата солунски братя...

В края на миналата година, по време на юбилейното честване на Петер Юхас, един от най-известните българисти в Европа, попаднах на книгата му

Кирил и Методий в Българска Моравия

В своя неповторим образен „юхаски" стил авторът доказва, че през ІХ век е имало две Моравии и „Моравската мисия на солунските братя е осъществена в българската Моравия". Изкушавам се да представя част от написаното от автора:

Захващам се да пиша само ако ми замирише на лъжа. Така стана и този път. В множество публикации за Моравската мисия на Кирил и Методий надуших наслоявани с години заблуди и неразгадани тайни. Пиша, за да се отстранят лъжите около най-важния период от живота на славните първоучители. Насочих вниманието си към автентичните документи от ІХ век, свързани с моравците. Тъй като Великата Моравия на Светополк се срутва под ударите на племенния съюз на маджарите, завладяващи Карпатския басейн в края на ІХ век, почти всички латински, гръцки и арабски извори за събитията по онова време са издадени на унгарски език. Така работата ми беше значително облекчена. Просто тръгнах като след жътва – подир историците ни, и събирайки разпилените класове, ги връзвах в един сноп. Събраните автентични документи от ІХ–Х век ме убедиха, че през ІХ век е имало две Моравии, а Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий е била в областта на българската (по-голямата или Велика) Моравия, сред българските славяни. Едва след смъртта на Константин-Кирил, Методий попада в Северната, Малка Моравия. Защото през 873 г. Светополк, тръгвайки от Южната, Българската Моравия, намираща се в междуречието на Дунав и Тиса, стига до Северна Моравия (разположена на днешна Словакия) и обединява двете области в обща държавна формация. Този факт обяснява и дейността на Методий в Северна Моравия след 873 г.

Петер Юхас се противопоставя на чешката и словашката патриотична литература и историография, които, без да отчитат този факт, неусетно са припознали солунските братя за чешки и словашки първоучители.

В заключение авторът добавя, че делото на Кирил и Методий, както на всички гениални личности, принадлежи на всички и всеки народ има право да го почита и възвеличава, но нито един – да го присвоява.

Не знам дали могат да се изброят образите на Кирил и Методий, завещани ни от иконописци, художници, скулптори. Сред тях са имената на италианци, чехи, словаци, руснаци и не на последно място, българи.

Преди години снимах в ателието на художничката Кина Гошева. От 1945 г. насам тя участва в почти всички общи художествени изложби на СБХ с композиции, портрети, пейзажи, натюрморти, цветя.

Най-силно ме впечатли обаче голямото ѝ историческо платно за диспута на Константин Философ с Венецианските духовници в защита на славянското писмо. Видяхме го и го заснехме от репродукция – оригинала Българската академия на науките изпраща през 1974 г. в дар на Руската академия по случай 250-годишнината от създаването ѝ.

По този повод академик Дмитрий Лихачов отбелязва: Този подарък ни напомня за едно от най-значителните явления в славянската култура, последиците от което се отразиха в цялата история на южните и източните славяни чак до наши дни.

Защото, дори само с оборването на триезичниците, Кирил и Методий разчистват пътя на много народи към национално самочувствие и самостоятелно развитие. Сторили това през Х век и станали предтечи на Ренесанса в цяла Европа! Със създаването на книги на говорим народен език – на езика на славяните. И останали в историята, и надживели времето...