club50plus.bg

Че ни й дружина събрана, че ни й байряка развеян

Имената на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са имена на национални герои в българската история. От тези, чийто подвиг и бойното им другарство оставят дълбока следа и в народната памет. И макар че във фолклора не можем да търсим верни исторически подробности, песните за тях са по-скоро израз на любов и преклонение пред революционното дело на двамата войводи.

През пролетта на 1868 г. в Румъния се ражда четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Известни са имената на 127 души от Северна България и Добруджа, от Тракия и Македония. Всички – млади хора под 25 години. А двамата войводи по на 28.

Мнозина от тях участвали в Първата и Втората легии в Белград, водили хайдушки чети в Балкана. От ранна младост поели пътя на въоръжената борба срещу поробителя с едно желание: час по-скоро да видят Отечеството си свободно.

Така на 5 юли 1868 г. четата преминала Дунав с една гемия недалеч от Гюргево. Положили тържествено клетва и поели към Балкана. Но преди да го достигнат, влезли в бой с османски военни части, предизвестени за преминаването им.

Сражението продължило повече от 5 часа. Срещу четата били изпратени значителни военни части от Дунавския и Одринския вилает и един полк от Цариград. На бойна нога били поставени гарнизоните в София, Пловдив и Одрин.

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа се разделила на три групи, та с комбинирани действия да се опита да достигне високите върхове на планината. Последвали нови, тежки сражения.

В битка на 9 юли Стефан Караджа бил ранен и заловен. Откаран в Търново, след това в Русе, смелият войвода починал от раните си, но макар и мъртъв, бил качен на бесилото.

Групата, водена от Хаджи Димитър, успяла да достигне Бузлуджа. На 18 юли тук станал и последният им бой. Силите били неравни: 30-тина четници срещу 700 души редовна войска и потерии. Повечето загинали. Според някои разкази тук бил тежко ранен и Хаджи Димитър. Трима негови четници успели да го изведат от боя. Въпреки грижите на местни пастири, войводата умрял от раните си около 10 август.

В четирите краища на поробена България „наредили" песни за тях. Още книжка първа на Сборника за народни умотворения от 1889 г. публикува песен от Котел за първото бягство на Хаджи Димитър във Влашко. Тя разказва за това как претърсват къщата на воеводата и как сестра му го скрива.

... Марийка си горе възлезе и при батя си отиде,
че на батя си думаше:
- Бате ле, Хаджи Димитре,търси те юзбашията;
рече ми юзбашията:
Марийке, бяла българко,
като си дойде батко ти, да дойдеш да ми обадиш,
малко щеш хизмек да сториш,
голям щеш бакшиш да вземеш - от мене и от пашата.

Марийкин бакю думаше:
- Марийке, мила бакьова, я дай ми, море, Марийке,
я дай ми пушка бойлия и остра сабя френгия,
и ми дай чифте пищови, хубаво да се накича,
че ще отсреща да мина...

Че стана Хаджи Димитър, облече дрехи юнашки,
нарами пушка бойлия, запаса сабя френгия,
чифте пищови сребърни,
че се хубаво накичи, и си във Влашко отиде...

На Стефан Караджа са посветени няколко дълги песни, които разказват как овчарят Стефан станал хайдутин. Интересна е интерпретацията на народния певец за прехода от мирния живот към борбата. И всички варианти на този мотив започват с идилична пасторална картина: Стефан си стадо пасеше по Ирин Пирин планина...

Овчарчета му съобщават за грозящата го опасност. Идват османлийте и в отговор на заплахите им, с един замах на овчарската гега, Стефан ги погубва, помамя стадото и се прибира у дома. Пристига пашата със седем заптии и ситни синджири да го вържат и откарат в Цариград. Пита го, той ли е убил изпратените от него войници.

Стефан му разкрива истината и добавя:
И още толку да имаше и тях щях, паша, кайдисам!...

Безстрашието му възхищава дори неприятеля:
Стефане, кара гяурин,
Стефане, силен българин,
аферим, Стефане, машалла!

За Хаджи Димитър и Стефан Караджа са създадени и кратки песни, по стил – близки с хайдушкия ни епос. В песен от смолянското село Широка лъка се пее:

Дену се бело белее,
дали са бели снегове,
или са моми на хоро,
или са овци в кошара?
- Нито са овци в кошара,
нито са моми на хоро.
Това е Стефан Караджа
с негова верна дружина.

От старите хайдушки песни е зает и мотивът за „заблуждаване на врага". В песен от сливенско Хаджи Димитър учи майка си:

Ако ме пашата подири,
пашата бургунджийската,
заколи пиле петровско,
че ми дрехите окърви
и викни да ме оплакваш:

- Димитре, Хаджи Димитре,
бре мама нал ти думаше:
Тук стой, Димитре, не ходи,
че ша та мама уловят,
уловят, ша та убият...

Ето и една песен, в която картините на бита и борбата се допълват така, както са съществували в живота.

Стефан Караджа ходеше
из Сливен града голяма,
из Сливен Клуцохор махала,
ходеше и разпитваше:
- Де седи Хаджи Димитър,
де седи, де муй къщата?...

Разбрал от сестра му, че той е в Балкана, обучава младежи на военно изкуство.

Стефан Караджа ѝ заръчва:
- Мари Марийке, хаджийке,
като се върне батю ти,
много му здраве да кажеш
от Стефан от Караджата.
Да дойде Хаджи Димитър
в зелена гора ясена,
че ни й дружина събрана,
че ни й байряка развеян...

В различни краища на България се пеели песни за двамата войводи, свързани в живота и в смъртта. Но идвало друго време. Личната поезия започвала да отразява големите събития. А сред талантливите ѝ представители се наредили Добри Чинтулов, Петко Рачев Славейков, Ботев... В Дума на българските емигранти Христо Ботев помества статията „Петрушан" и припомня подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. А стихотворението му „Хаджи Димитър" си остава символ на безсмъртието в българската литература:

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!