Какво да правим, ако не успеем да демонстрираме очаквания от нас ентусиазъм
Обичам Коледа. Трябва да призная обаче, че способността ми да се радвам на празничния сезон се дължи най-вече на специфичното ми умение напълно да пренебрегвам реалността, когато това се налага.
Забравям рекламите, които всеки ден ме заливат с образи на щастливи семейства, очарователни и възпитани деца и неочаквани коледни чудеса.
Не се поддавам на натиска да отворя портфейла по-широко, отколкото съм възнамерявала. Когато усетя, че не издържам на медийното напрежение, изключвам телевизора.
Понякога имам чувството, че ако изгледам още една сълзлива история с щастлив край, ще започна да крещя.
Както казах – обичам Коледа. Но...
Признавам, че не успявам да вляза в крак с очаквания от мен свръх ентусиазъм.
Всъщност, ако страдате от коледна депресия, това означава, че с вас всичко е наред.
Може да звучи пресилено, но трябва да си умствено повреден, за да се радваш на претъпканите базари, фалшивото изпълнение на английски песнички от китайски декорации и играчки, и допълнителните разходи, пред които си изправен в средата на зимата, когато и без това се безпокоиш за сметките за отопление и ток.
Ако цялата лудница около празника ви дразни или натъжава, може би просто сърцето ви се опитва да ви предпази от
евтиния душевен кич, с който ни залива Холивуд
Послушайте го!
Коледа не означава пазаруване, перфектни майки и бащи със слънчев загар през декември, чудотворно разрешение на стари проблеми.
Някъде в комерсиалния хаос сякаш напълно забравяме, че в този ден празнуваме раждането на Спасителя. Въпреки всичките ми възражения срещу религията като институция, в случая на коледната депресия мога да ви гарантирам – напомните ли си смисъла на Коледа, ще ви е много по-лесно да приемете и дори преодолеете тъгата и раздразнението си.
Не случайно ние, православните християни, не печем пуйка на Бъдни вечер, а сервираме постни ястия. Денят преди раждането на Христос е
ден за смирение и покаяние
– думи, които звучат едва ли не престъпно през 21 век.
Американската култура ни налага образа на един вечно щастлив, вечно преуспял бизнесмен, за който животът е „ок".
Равносметката се смята за опасно занимание, на което не трябва да се отдаваш без помощта на професионален психоаналитик. Тъгата по загубени близки, съжалението за пропуснатите възможности, разкаянието за допуснати грешки са забранена територия за всеки уважаващ себе си консуматор.
Че нали ако се обърнеш към същинския смисъл на празника, ще пренебрегнеш най-важното си задължение – да пазаруваш. А това би било пагубно за икономиката, която разчита на коледния сезон, защото, както се казва, „ден година храни".
Дали ви е направило впечатление, че във всички сълзливи коледни холивудски семейни драми всъщност никога не се споменава Исус? А
нали се предполага, че Коледа е християнски празник?
Така че – независимо дали ви обладава тъга или бяс по празниците, настроението ви е обосновано. Да пренебрегнете реалностите едва ли ще ви помогне особено да преодолеете депресията.
Приемете света такъв, какъвто е, и след това твърдо поставете своите собствени граници. Да, всички останали харчат неразумно– но защо трябва да го правя и аз? Семейството ми може и да не е перфектно, а децата – не винаги възпитани, усмихнати и мъдри като по филмите, но пък си е моето семейство. Приемете недостатъците на близките си и не подхождайте към фамилната вечеря с твърде високи изисквания.
Да, баба пак ще се оплаква от здравето си, навлизайки в твърде потресаващи подробности за работата на храносмилателния си тракт. Главата на семейството ще нищи политиката за стотен път, децата ще пищят и вероятно ще се сборичкат за най-желаните подаръци. Свекървата ще намери в какво да ви обвини, а снахата – с какво да ви раздразни.
Няма съвършени хора – каквото и да твърди Холивуд
И колкото и забранена територия да е смирението, то ще ви помогне да приемете недъзите на близките си. Нима самият вие сте винаги перфектен, какво ви казва вашето огледало?
Допускате своите грешки, но разполагате със своите добродетели. Като всеки човек.
Проявете милосърдие към околните и себе си и не съдете твърде строго. Това е смисълът на Коледа, нали?
Разбира се, комерсиализмът не е единствената причина за депресията по празниците.
Не без значение е, че сме в средата на зимата. Недостигът на слънчеви лъчи означава, че организмът ви може да страда от дефицит на невротрансмитера серотонин. Има много начини да му окажете допълнителна подкрепа – екстрактът от жълт кантарион върши чудеса, а скандинавците, които са специалисти по преживяване на дългите зими, се кълнат в ползата от солариумите.
Физическите упражнения също помагат за разсейване на лошото настроение. Да, когато сте в депресия, едва ли имате особено желание да поспортувате или да се разходите в парка. Опитайте само веднъж – ефектът е толкова недвусмислен и мигновен, че почти със сигурност ще повторите подвига си.
Не забравяйте –
децата са истинско съкровище, независимо от маниерите си
Оставете ги да ви заразят с трепетното си очакване на Дядо Коледа – те все още не са достигнали възрастта, в която комерсиализирането на празника да ги дразни, а през очите им и вие може да погледнете на лудницата по магазините от нов ъгъл.
Само преди няколко дни посетих коледния базар пред университета „Климент Охридски". Беше ужасяващо преживяване. Тълпи чакаха по 45 минути да получат порция карначета, а изнервени родители си крещяха, опитвайки да вредят малчуганите на въртележката.
Тригодишната ми дъщеря сияеше.
„Защо хората се подлагат на това?" – въздъхна стоящият до мен татко.
Стоически той успяваше да поддържа залепена на лицето му усмивка, за да не разочарова сина си, весело пищящ на въртящото се конче.
„Заради тях." – посочих аз децата.
Наблюдавайки неподправения им възторг, приех блъскането в тълпата за бял кахър. Нали именно подобни дни помним от невръстните си години и хич не ни се мисли как са се чувствали тогава мама и тате?
Ако дори вашите наследници не успяват да разсеят лошото ви настроение,
не се самообвинявайте чак толкова
Коледа идва и отминава, и депресията по празниците не е болка за умиране, стига да не продължи месеци след това.
В случай, че негативните мисли не ви дават мира чак до февруари-март, може би проблемът ви е по-сериозен от обичайното за сезона.
Американците биха ви препоръчали да се посъветвате с психолог. Това не е лоша идея, но ако като повечето българи страдате от ужас да се доверите на професионален консултант, поговорете с приятел.
Дали нещо съществено в живота ви не е наред и ви мъчи като гноясал зъб? Неудовлетворителен брак, твърде много стрес на работното място, или просто сте си позволили твърде голяма доза самобичуване и самосъжаление? Ако честно потърсите проблема, много е вероятно да успеете да го поправите сами.
Но ако нищо не помага да разведри мислите ви в продължение на месеци, или ако симптомите са твърде остри,
съществува опасността да страдате от клинична депресия,
и непременно трябва да се обърнете към своя личен лекар.
В случай, че ви мъчи просто умерена тъга, не се насилвайте да проявявате комерсиален коледен свръх ентусиазъм. Отдайте се на настроението си без угризения на съвестта, но и без да прекалявате.
Не забравяйте, че не случайно народът нарича периода от 25 декември до 6 януари „черните дни". Вещици, демони и таласъми бродят в тъмното и дебнат невнимателните души. Може и вековната народна мъдрост да ви се струва просто суеверие, но нима ще навреди да запалите свещ и да се помолите?
В крайна сметка, Коледа не е ден за френетично пазаруване и кулинарни оргии. Това е християнски празник, който ни напомня, че именно в най-мрачните дни се заражда надеждата. Да приветстваме Младенеца.
Клуб Плюс написа:
Преди почти 13 години
[b]Приятелското око е добро огледало[/b] - е верен отговор. Маргарита печели книгата "Богдана Карадочева и на 20, и на 30х2" на Богдана Карадочева - ИК Жанет 45.
Маргарита написа:
Преди почти 13 години
Верният отговор е: Приятелското око е добро огледало. Ирландска поговорка