club50plus.bg

Дори и да са наистина досадни понякога, те пазят брака

Седим и пием биричка с един от най-добрите ми приятели в навечерието на Коледа. Той е някак унил, но това ни най-малко не ме изненадва. Хем ми е смешно, хем малко му завиждам, защото знам, че му предстои един от онези семейни ритуали, чиято единствена цел е да сплотят голямото семейство и най-вече да угодят на каприза на тъщата. Приятелят ми е в очакване на традиционната семейна снимка.

Седя, пия си бирата и се усещам, че не слушам оплакванията му, а някак завиждам, защото аз и моето малко семейство вече не можем да си направим „голяма семейна снимка". Няма с кого. Родителите – и моите и на жена ми, вече не са между живите. В такива моменти разбираш, колко много ти липсват не толкова близките хора, които с годините си успял някак да прежалиш, а ритуалите, с които те са били свързани и които са ти давали усещането, че и бракът ти е бетон. Защото всички са около теб и отново правят това, което са правили през миналата година, годината преди нея, а и по-предишната.
Разбира се,

„голямата семейна снимка"

която задължително се прави веднъж годишно в определен момент дълги години може да предизвиква отрицателни емоции. Основно поради срещата с тъста и тъщата, които цял живот са съжалявали, че винаги точно ти си на снимката, а не милото и много по-добре печел,ещо момче на съседа, което са искали за съпруг на дъщеря им. Всъщност не е важно моментното състояние, а усещането, че животът ти е предвидим, а бракът и след 30 години – стабилен.

Повечето семейни ритуали са свързани с яденето – по празници, по сезони или в неделя. Макар да се повтаря непрекъснато, цялото семейство обожава тази традиция. Например аз от 6 години насам правя палачинки всяка неделя сутрин. Жена ми и дъщеря ми не могат да си представят неделята без тези палачинки. Един единствен път направих гофрети и щеше да настане война.

Палачинките предизвикват блажено щастие по физиономиите им всяка неделя около 11 часа сутринта. Похапваме, пием кафе и си говорим повече от час. Всеки разказва и споделя неща, които не е могъл да сподели през седмицата. Именно по време на палачинките разискваме най-важните неща, които ни предстоят и взимаме важни решения. Даже и да сме сърдити едни на друг,

палачинките неминуемо ни сдобряват

в неделната утрин.

Самото правене на палачинки е ритуал за мен самия. Аз съм изключително суеверен и ги правя винаги 13, въпреки че дозата е за 12 бройки. Последната може и да е малка, но непременно ги докарвам до фатала. Правя палачинките винаги с едни и същи прибори и посуда и ги пържа винаги в един и същ тиган. На едни това ще им се стори досадно, но за мен ритуалът е много разпускащ след делничния стрес.

Разбира се, с годините и с присъщото ми любопитство, съм ставал свидетел на много хранителни ритуали, които са предизвиквали смеха ми.
Едно от познатите ми семейства всяка неделя през зимата задължително яде печено кисело зеле. Мръвката не е важна. Може да е пиле, прасе, наденичка или без нищо. Важно е само зелето – кисело и на фурна. Не знам как издържат стомасите им на това непрекъснато ядене на кисело зеле, но приятелите ми твърдят, че ги зареждало с енергия. Несъмнено!

Друга семейна двойка, която познавам, от години е включена в странен великденски ритуал, който споделят с родители и роднини –

„гигантското кюфте на баба"

Едната баба събира цялата фамилия около великденските празници и приготвя нещо, което наподобява на външен вид футболна топка, но е с вкуса на „руло Стефани". Лично бабата е начело на масата и реже не празничната пуйка, а празничното гигантско кюфте.

Приятелите ми твърдят, че ако този ритуал бъде прекъснат, най-вероятно поради напредналата възраст на бабата, то те задължително ще го пренесат в дома си. Ето как любовта към „гигантското кюфте" укрепва по странен и смешен начин и тяхната любов и привързаност.

Похапването е сплотяващ елемент в брака и колкото е по-вкусно и любимо, толкова по-дълго издържат семейните връзка. На практика то ги прави 100 процента устойчиви. Ритуалите свързани с храна, могат да се използват не само по празници, а и по други поводи, които засягат само двамата свързани в брачния съюз.

Същият този приятел, с който си пия биричката, има друг семеен ритуал, който го прави в пъти по-щастлив, отколкото „голямата коледна снимка". Той и жена му пътуват често в чужбина, но поотделно. За да изразят радостта си от срещата след кратката раздяла, те са установили с годините много мил и смешен ритуал. Всеки път, когато тя се връща отнякъде, той я чака с

с голяма табела на аерогарата

вдигната високо над главата му, както правят посрещачите, изпратени от хотела или от туристическата агенция. Тя от своя страна задължително изприпква към него, гушнала стекче бира, местна за страната, от която пристига.

Същата сценка се разиграва и когато от чужбина се завръща другарчето ми по чашка. Жена му го чака с табелата, на която е изписано името му, а той се хвърля в прегръдките ѝ с кутия с торта. Това посрещане се прави малко по-внимателно, защото никой не иска да яде смачкана торта.
Забелязахте ли, че и в случая любимата храна пак е намесена в семейния ритуал?

Друго, което кара семействата да правят едно и също в определени дни от годината и което подчертава привързаността им един към друг, е музиката. Ние с моята съпруга имаме твърдо установена традиция. Всяка година, когато заминаваме на пътешествие с колата из Европа, си записваме нов музикален диск. Той се обмисля поне месец по-рано и обикновено парчетата в него са свързани с държавите, които обикаляме.

В случай, че отиваме на морето – у нас или в Гърция, винаги когато наближаваме брега и синия безкрай се разкрие пред нас, си пускаме

едно и също музикално парче

от албума „Джаз самба".
Усещането е незаменимо и ни зарежда с прекрасно настроение, което несъмнено ни е нужно в по-големи дози преди да видим истината за наетия от нас хотел.
Тази радост от музиката компенсира до голяма степен разочарованието от тясната стая, в която хладилникът е с размер на кутия за бижута, а климатикът е толкова шумен, че де факто е неизползваем.

Музикалните ритуали обикновено започват като индивидуално изпълнение, но много често стават любими за цялото семейство.

Приятелят на дъщеря ми разправяше преди седмица за родителите си и най-вече за своя баща, който всяка неделна утрин ставал, правел си кафе и надувал касетофона с „Юрая Хийп" и „Пърпъл".
„Какофонията е ужасна и става трудно да се спи, но странното е, че сега след толкова много години, тези две групи са любими, както на мен, така и на сестра ми", споделя младежът.

Имам и друг приятел с хубавото има Антон, който е страхотен музикален фен, пие много рядко и е заклет непушач. Има си първокласна музикална уредба, като колоните, усилвателят и DVD-то са от най-скъпите марки.

Същият този Антон, всяка година на 17-ти януари, когато е именният му ден, си взима отпуск, става късно – към обяд, влиза в хола, облечен само по кабинетна пижама с чаша бренди в ръка и лула в другата. Бавно вади една плоча от шкафа и я слага в скъпия си грамофон. Премества игличката, настанява се във фотьойла и от колоните тръгва

популярният шлагер „Мама мия"

Всяка година на Антонов ден той слуша плочата на АББА от начало до край. В неговия случай останалите от семейството не успяха да привикнат към АББА, но това не му пречеше да си изпълнява стриктно ритуала.

Жените от своя страна си имат много по-нежни ритуали, които свързват доста по-често с децата. При тях и суеверието е по-голямо.
Имам познато семейство, което години наред, докато децата им не пораснаха, повтаряха един и същи ритуал вечер преди заспиване. Майката всяка вечер преди сън рисуваше с дъщеря си

една и съща картина – лице на момиченце

Понякога към личицето се добавяха и ръчички със смешни пръстчета. В редките дни, когато майката отсъстваше, този ритуал се извършваше от бащата. Беше задължителен 10 години поред.
Сега двамата се смеят и постоянно си спомнят за това.

„Хрумна ми от една приятелка, която е много религиозна и всяка вечер лизваше децата си против уроки преди сън. И аз исках да си имаме ритуал за заспиване, но да не е толкова сериозен", обясни ми един път съпругата.
Децата ѝ не станаха художници. Явно рисуването преди сън не е имало възпитателно действие от този род, а е било и за тях израз на любов и привързаност в семейството.

Всъщност с наближаването на 50-те се оказва, че ритуалите не са досадни, а са част от семейната сплав. Те се превръщат в традиция, която те пази от изненади, особено в години, когато изненадите обикновено са неприятни.

Най-важни обаче си остават ритуалите, чиято пряка цел е да запазят любовта жива. Аз и моята съпруга, както и много други двойки по света, използваме един от най-изпитаните ритуали и той е

сутрешното гушкане

Просто гушкане, без никакви задни мисли. Правим го минимум по 15 минути преди да станем и да пием кафе. Усещането за сигурност, което дава сутрешното гушкане в кревата, е неповторимо.

Може да звучи твърде лигаво и подозрително, изречено от мъж, който гони 50-те, но си е пълната истина. Имам приятели, които имат същия ритуал. Те обаче държат да се правят на мъжкари пред публиката и са заменили „гушкането" с други термини.

При един семеен приятелски разговор съпругата на най-добрият ми приятел сподели, че те практикували сутрешната

мечешка прегръдка

По описанието разбрах, че си беше 100-процентово гушкане, та ако щат да я кръстят и „лъвска прегръдка".

Излязохме на балкона с приятеля ми и запалихме по цигара (ритуал въведен силово от жена ми) и той веднага уточни, че мечешката прегръдка е патент на съпругата му. Той просто не искал да нарушава традициите.

„Абе не знам. Пък може и на мен да ми харесва да играя ролята на мечката. Тези ритуали са си хубаво нещо", допълни той.

Аз съм последният, който би оспорил това твърдение!