Снимки за спомен - Българските сватби в архивите - това е фотоекспозицията, която ще краси Моста на влюбените при НДК в София до 19 август. Държавна агенция "Архиви", заедно с фонд "13 века България" , Столична община и със съдействието на Национален исторически музей, Иститут за етнология и фолклористика с етнографския музей при БАН, Национален политехнически музей е направила една снимкова ретроспекция на българската сватба, сватбени традиции и ритуали от втората половина на 19 век до средата на 20. Експозицията отправя интересен поглед към миналото, припомняйки, както някои позабравени обредни обичаи, така и сватбите на значими фигури в обществено-политическия живот на България. Изложена е архивна картичка от сватбата на Н.В.БорисIII и Н.В. Джована, както и официалното съобщение, с което информира българските граждани. Тук може да видите и снимката от сватбената церемония на цар Фердинанд с княгиня Мария-Луиза, сключен през 1893година в Пианоре, Италия, както и последвалата венчавка на Фердинанд с принцеса Елеонора през 1908г, 9 години след смъртта на княгиня Мария-Луиза. Пред сватбената снимка на Мила Балабанова, сестра на писателката Яна Язова, виждаме възрастен мъж - очите му са насълзени. Васил Траянов споделя, че сестрите са били близки с неговите майка и леля и помни как те са му разказвали за тази сватба - какво невероятно красиво събитие е била. Гласът му трепери от вълнение и си обещава, че щом се прибере в семейния дом ще разрови архивите със снимки, за да възроди миналото, както за себе си, така и за внуците и децата си.
Пред снимките, изобразяващи ритуала "Водене на булка за вода след сватбата", от с.Дебелец, Търновско, виждаме група момичета, които с интерес разглеждат снимките, питайки се що за ритуал е това и защо водят булката за вода. Едното изказва предположение, че я водят, за да й покажат, от къде да си пълни менците. А другата се смее, че след като се омъжва, значи някой вече й е напил менчето.
Към снимката четем, че този ритуал всъщност е един от най-важните в следсватбената церемония в този край. Съпроводен е с много музика, песни, танци и веселие.
Интересни са и облеклата на младоженците - от традиционните носии, извезани с различни колоритни български шевици, придружени със сложни украси за главата на невестата, до класическите бели рокли с дълги воали, които можем да видим и днес, почти век и половина по-късно.
Изложбата е не просто сбор от снимки, тя е едно напомняне, че мостът между минало и настояще не трябва да бъде събарян, а е необходимо непрекъснато да се доизгражда, защото паметта е онази, която съхранява и предава традициите. А традициите и обичаите на една нация са залог за нейната идентичност. Нация с минало е нация с бъдеще. Нека и ние поразровим семейните архиви и се върнем години назад във времената, когато нашите деди и прадеди са се вричали във вярност, за да ни има нас днес.
♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор
Все още няма коментари