club50plus.bg

Сватбеното тържество – празник или демонстрация на материалното

Дори на село днес правят съвременни сватби. Премяната на младоженците струва цяло състояние. Може би затова повечето не правят и истинска сватба. Или въобще никаква.

Сега е модерно да съжителстваш с партньора си на семейни начала. Без тържествено вричане пред очите на хората от цялото село. Днес сватбарите се канят не с някогашната окичена с цветя бъклица, която обикаляше от къща на къща, а с модерно напечатани с бронзови букви покани. До гражданското отвеждат булката с украсена кола и с, ако може по-скъп модел, автомобил. Сватбарите обядват в ресторант. Вместо живи свирци, има ди джей с уредба, на която пуска различна музика.

В наше време, на каквато и сватба да ме поканят, а това все по-рядко се случва (хората все по-рядко се женят) на селски или градски сватби, настроението винаги ми се счупва, когато се демонстрира заможност със скъпоструващи подаръци, раздаващи се като на търг между родители и роднини.

Случва се младоженците да се разведат, а родителите все още да изплащат заемите за сватбеното тържество. Пренебрегвам гледката на купищата омазани банкноти, които се пъхат в бялата булчинска чанта и после се бърза да се плати с тези пари сватбеният обед на гостите.

Синът на моята съседка се ожени в Германия, без сватбари и дандании. Сватбеният ден премина в тесен роднински кръг в приличен ресторант с дискретно съобщеното до гостите – Дарове не даваме, подаръци не приемаме.

Когато беше петгодишна, дъщеря ми ме попита „Мамо, аз кога ще се оженя?"
„Първо порасни, изучи се, пък тогава..." – отговорих неопределено аз.

Десетина година по-късно тя вече  мечтаеше, заедно със своя дългокрак приятел, как ще пътуват по света и ще посетят толкова интересни и далечни места. И двамата искаха да обиколят този отворен за мечтите им свят щом завършат класическата гимназия. Засега и двамата събират пари за своите пътешествия, работейки, където и каквото им попадне – от кафенета, до разносвачи на пица или в различни магазини. Те събират пари, но не за своята мечтана сватба, а за съвсем други мечти и знаят, че цената, която ще струва осъществяването им, няма да бъдат средства, които ще се изсипят като пясък през пръстите , а ще удовлетворят желанията им.

Когато дойде време за нейния голям празник, ще й кажа: „Направи си сватба, каквато ти решиш. Това е твоя един-единствен ден и какъвто си го направиш, такъв ще го запомниш за цял живот!"

Сменят се приоритетите, различни са мечтите. Моите далечни спомени си отидоха с онова минало. Сега се опитвам да стъпвам заедно с моята дъщеря в настоящето и да живея с нейните мечти и моите нови надежди.