Света Марина е покровителка на огъня и укротява змиите

Normal_sv_marina

Народни традиции в третия ден от горещниците

На 17 юли е третият Горещник – денят на света великомъченица Марина. Според житието й тя била дъщеря на езически жрец, живял през ІІІ век. На 12-годишна възраст Марина се отдала на християнската вяра и заради това била подложена на жестоки изтезания. На 16 години тя била изправена пред съда и измъчвана – горили раните й с огън, поради което вероятно народът я нарича "Огнена" или "Опална" Марина. Въпреки жестоките мъки Св.Марина не се отрекла от вярата си и била обезглавена.

Според народните вярвания светицата е повелителка на огъня. В някои селища на Тракийската низина южно от река Марица, Горещник е само този ден – 17 юли, и се празнува срещу огън и мълнии. В Северна България почитат празника също за предпазване от огън и пожари. Вярна се, че изворите (аязмата), обречени на Св.Марина и намиращи се в близост до параклиси или черкви, чийто патрон е тя, са много лековити. На Огнена Марина стопаните загасват стария огън и запалват "нов", "жив" в огнището. Това се прави от двама братя близнаци или мъже, носи едно и също лично име, което трябва да е единствено в селото.

В районите на Родопите и на Странджа планина Св. Марина се приема за повелителка на змиите. На празника на светицата стопанките не трябва да работят, не трябва да пипат конци и въжета, не режат и не плетат, за да не ги хапят влечугите. Когато видят змия, я прогонват с думите: "Нека Света Марина да те умарини!" . В християнския свят змията не е обичана и се смята за олицетворение на злото. Обратно - в Индия тя е свещено животно, също е тачена и в някои африкански и азиатски държави, както и по поречието на Амазонка. За българите денят на св. Йеремия се смята за празник на змиите. В народните представи те излизат от зимните си леговища на 25 март - Благовещение. Царят им обаче се появява на земята на 1 май - Йеремия. Всъщност змиите излизат, когато стане трайно топло, твърдят зоолозите. Възможно е поради повишаване на температурите през последните години част от видовете змии от южните ни съседки Гърция и Турция да преминат и у нас, предполагат учените

вечерта момите сядат на седянка

Култът към светицата е силно развит в Странджа,

където на нея са посветени параклиси и лековити извори. Близо до Малко Търново има пещера, входът на която е много тесен и според старо поверие, разказвано от местните хора, през него могат да се промъкнат само "чистите" девойки, чиято чест е опазена неопетнена. В този район наричат този ден "лефтерски" (момински) празник. В селата на Стара планина с Горещниците започва периодът на седенките. Обредното "заклаждане"на първата моминска седянка е придружено с много интересни действия и наричания, в чиято основа е любовната магия. През трите дни момите събират съчки и влачат след себе си стебла от тиква, "за да се събират и влачат ергените по тях". Вечерта девойките се събират с хурките си на седянката. Една от тях отива с котле да налее прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и така се пожелава "ергените да се въртят около тях".

После дават тайно на момците да пият от тази вода за любов. При запридането на хурките се изрича магическо заклинание. "Какво предеш? – пита едната от момите. Отговорът е – Запридам ергените от Горната махала до Долната". Вечерта, когато си легнат да спят, девойките слагат мокър конец в комина "за да съхнат момците по тях, както съхне конецът". Има обичай и да забождат хурките си в мравуняк, "та да пъплят ергените по тях, както пъплят мравките по земята".


Създадена на 17.07.2012 г.

Коментари

Все още няма коментари