Свети Илия заключва дъждовете

Normal_svilija

Народни традиции по Илинден

На 20 юли православната църква чества  пророк Илия. Според писанията в Стария завет Свети пророк Илия е потомък на известния Ааронов род, живял по времето на израилския цар Ахав. Тъй като царят и съпругата му били яростни защитници на езическото идолопоклонничество, Илия се явил пред тях и предупредил, че Господ ще накаже греховете им с убийствена суша. Сушата продължила три години и шест месеца. Тогава Бог се смилил над изстрадалия народ и пратил своя пророк да им извести за края на бедствието.

В заника на своя живот, близо до река Йордан, пред смаяните очи на своя ученик Елисей, Пророк Илия бил понесен с огнена колесница в небесата, където изчезнал като вятър. Именно този момент от житието на светеца се претворява най-често от иконографската традиция.

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

Вероятно под въздействието на агиографските предания навсякъде по българските земи Свети Илия се почита като повелител на небето и небесните стихии. Той е господар на гръмотевиците и светкавиците, на небесната влага и дъждовете и от него зависи земната благодат.

Легенди и вярвания

Легендата разказва, че докато Свети Илия препуска по небесната шир със своите четири коня и огнена колесница, той причинява мълнии и тътен. Според друг вариант той търкаля бъчви в небесата и така се образуват гръмотевиците.
Общо разпространена е представата, че светецът има сестра – Огнена Марина, Опална Марина. Тя никога не казвала на брат си кога се пада неговият празник, тъй като ако той знаел това, щял да стори истински чудеса на земята – щял да гърми, да святка, да пуска град и дъжд от радост.

Ето защо българите са нарекли светеца Гръмовник, Гръмоделец и Гръмоломник.
Всяка година на Илинден българите правят курбан в чест на небесния господар на мълниите. Заколва се най-старият петел, наричан баща. Жените пекат погачи –"боговица" и "колач за Св.Илия". След като курбанът се освети от духовно лице, трапезите се нареждат на някоя висока поляна извън населеното място или под вековни дъбови дървета. Жертвоприношението има за цел да умилостиви светеца и да предпази землището от мълнии, градушка и наводнения. Вярва се, че ако светецът се разсърди на хората, той изсипва ледени зърна от ръкава на ризата си или спира небесната влага, като заключва за три години дъждовете в своята пещера.

Народната традиция забранява на хората на Илинден да се къпят в морето и реките, тъй като като Св. Илия обичал "да си взема курбан". Денят е патронен празник на кожухарите, абаджиите и терзиите.


Създадена на 20.07.2012 г.

Коментари

Все още няма коментари