club50plus.bg

Предавана от родители на деца, българщината се съхранява

"Размитай Стано, дворове,
нареждай Стано столове,
че идат малки моми, малки моми,
Лазарки, да пея, още да играят,
здраве и плодородие да пожелаят.”

Тази година моето пораснало момиче беше за първи път Лазарка. Вълнението в очите й се пренасяше и в моята душа, и с радост и гордост я слушах как пее лазарските песни, леещи се в наши дни със същата сила и хубост, каквато са имали навремето. Песни, съхранили се и оцеляли векове, все така звучни, събуждащи усмивката и онази тръпка, която ни бодва в гърдите, когато чуем българското, нашенското.

Една сълза се търкулва по бузата ми, усмихвам се, слушам лазарките и гордостта и нравът на българката се събужда и у мен. В такива моменти човек наистина се чувства истински българин, обичащ родното, готов да го брани и съхрани. Не съм вярвала, че медните гласчета на тези малки момичета, облечени в шарени носии, нагиздени и пременени, закичени с цветни венци, да им се ненагледа човек, могат да въздействат толкова силно върху душата ми! Но чувствата в мен преливаха и се сливаха с желанието ми песента да не свършва, да звучи силна, скъпа и толкова близка до сърцето!

Малките лазарки заредиха деня ми с красотата и магията на празника, внесоха пролетно настроение и радост в майчината ми душа.

Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче да лазарува. Е, сега със сигурност зная, че един ден ще бъда, вярвам, добра и мила баба и дано съумея да предам на внуците си любовта и вечно живата искрица българщина, която днес за сетен път разпали огъня на родолюбието в мен. На този светъл празник, окичен с цветя, нарисуван от майката природа с красивата, зелена, топла пролет, пожелавам на всеки никога да не забравя своите корени, да ги носи винаги в сърцето си дори и да е далеч от родината си, да си спомня и празнува нашите прекрасни празници и да ги предава на поколенията.