В народната традиция третият ден от Горещниците е наречен Огнена или Опална Марина. Една легенда разказва, че Света Марина уловила дявола и го била с тояга по главата. Дедите ни я почитали като покровителка на жътвата и сеитбата. Затова и почитта си към светицата изразявали като този ден не вършели никаква полска работа - нито жънели, нито вършеели.
Притчата разказва, че един чорбаджия не пожелал да почете празника и накарал ратаите си да жънат. Скоро пожънатите снопи се запалили сами, задухал и силен вятър, та изгоряло и непожънатото жито. Чорбаджията започнал горещо да се моли:
- Прости, Света Марино, ти палиш, ти гасиш!
Така успял да спаси другите си ниви, но от този ден спазвал строго забраната и не пращал човек на полето.
На третия Горещник се подновявал огънят в домашното огнище. Според поверието на този ден от небето сам падал новият, „божият" огън. А според ритуала „нов" или „жив" огън се добивал, като се триели силно едно в друго две сухи дървета. Това се правело насред село, от двама братя близнаци или мъже съименници. Всяка домакиня вземала от „живия" огън и го отнасяла в къщи, за да поднови огъня в домашното огнище – символът на семейството, на здравето и на благополучието в къщата. И огънят в домашното огнище се поддържал да не угасне до 15 юли на следващата година.
Все още няма коментари