club50plus.bg

В Божията майка вярващите търсят закрила и упование

Успение Богородично е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Народът ни го нарича Голяма Богородица и почита Божията майка като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище. В четирите най-известни български манастира – Рилския , Бачковския, Троянския и Роженския, се пази по една чудотворна икона на Богородица.

Всяка година на 15 август – денят, в който Троянският манастир чества своя храмов празник "Успение Богоридично" , с тържествено литийно шествие от светата обител се изнася иконата на "Света Богородица Троеручица".

Чудотворните икони на Богородица - легендите

Според легендата през ХVІІ век на път за Влашко тук отседнал атонски монах, който носел копие на чудотворната икона на "Св.Богородица Троеручица".. На няколко пъти той тръгвал за Влашко, но мулетата спирали и не искали да продължат. Затова накрая оставил иконата тук и така от основаването на светата обител и до днес, чудотворната икона е храмова икона на Троянския манастир.

В Роженския манастир над Мелник също има икона с образа на "Св.Богородица Портарница" – копие на едноименната светогорска икона, пазена в Иверския манастир.
Другата чудотворна икона на Света Богородица се пази в Бачковския манастир. Тя е донесена в обителта през 1311 г. от двама братя грузинци. По време на турското робство е скрита в скалите на местността Клувията. Там престоява три столетия, докато я намират местни овчарчета.

Разпространението на Богородичния култ на Балканите се дължи на Византия, смятана през Средновековието за модел на универсалната християнска държава. Легендите разказват, че при едно нападение на арабите през 910 г Богородица се явила във въздуха, започнала да се моли заедно с обсадените в Константинопол и разтворила над града своя покров. На сутринта арабите били отблъснати. Така бил създаден празникът Покров Богородичен. Християнството издига Божията майка като най-големия застъпник на човечеството пред Бога.

Света Богородица дава мир на душите

Божията майка е покровителка на нашата цивилизация. Тя въздействала на груби и сурови варвари в нашествията им над християните, внушавала им нежност и съчувствие. Катедралите и църквите от Средновековието са нейните обиталища на земята. През епохата на Възраждането небесната царица е и майка човешка, към която всеки с обич и молитва може да потърси изцеление, помощ, любов и достъпност.
Нейна била изключителната задача да роди Богът човешки Исус Христос, изкупителят на човешките грехове. След неговия земен край Света Богородица обикаляла из местата, където божественият й син страдал и бил разпънат. Оттогава е създаден обичаят поклонниците да обикалят божиите места и да отдават своята почит и уважение към Бога. Поклонението в светите места Ерусалим или у нас до Кръстова гора, или Рилския манастир например има своя дълбок духовен пречистващ смисъл и надежда за пречистване от всички досегашни лошотии в личния и общия живот на човеците и отправяне на специална молба за разрешаването на даден проблем.

Мир в душите, мир на Човеците

Когато Света Богородица била на 64 години, явил й се архангел Гавраил да й извести за близката й кончина. Нейното последно желание било да се срещне за последен път с апостолите и учениците на Исус Христос и да се сбогува с тях. По чудотворен начин всички се явили в един и същи миг пред нея, макар, че били на различни места по света и проповядвали христовата вяра. Всички били тук с изключение на Тома. След като беседвали, Божията майка ги благословила и се сбогувала с всеки. Преданието говори за нейното успение/заспиване/, а не за истинска смърт. Нейният божествен Син слязъл в небесната си слава с ангели и светци и взел духа на пречистата си майка за вечен живот на небето, а ангелски хор пеел в нейна слава.

Апостолите положили нетленното й тяло в пещера, затиснали я с огромен камък. На третия ден пристигнал Тома. Той искал да се поклони пред тялото на Божията майка, затова махнали камъка от отвора. Вътре намерили само плащеницата й. Подобно нейния божествен Син и тя била възкръснала на третия ден.
На помена оставили празно място в нейна чест и хляб за възкръсналия Господ. Оттогава е останала и традицията да се отделя в чест на починал близък или приятел части от хляба и гозбите, приготвени в негова памет.

Денят, свързан с успението на Божията майка е

един от 12-те църковни празници и се празнува особено тържествено. На 15 август в селищата с храмове на покровителката на майчинството и семейството с църковни служби и тържества се пазят големи събори с общоселски курбани и обредни хлябове. След молитвата над тях на свещеника първо се раздава на познати и непознати за здраве и успех на тези, които раздават. Динята, пъпешът и гроздето са задължителни на трапезата.

Всички трябва да знаят, че църкви с име "Успение Богородично" дават мир и спокойствие на душата, докато се вършат човешките дела, и за мир на земята. Мирът на духа ни е нужен, за да имаме дни и години в този живот, сили и време да си свършим работата и да оставим добро на земята. Да имаме идея за щастие и благодат, защото повече от всичко се нуждаем от мира в душите ни и мир между човеците. Мир в мислите и добро в намеренията ни.