club50plus.bg

За Илинденско-Преображенското въстание, за странджанската песен и за Манол Михайлов

Три празника в българския традиционен календар Илинден, Преображение и Кръстовден са носители и на друг, исторически знак, свързан с Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. И както във всеки бунт за свобода, начело пак са младите, лудите глави, обречените. Вдигнали се и повели народа към свобода или смърт.

Това бе гласът на първата клетва... израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят....

Това ще напише в спомените си Христо Силянов. Решението за избухването на въстанието е взето през януари 1903 г. Възприела се тактиката на перманентната революция: на Илинден да избухне в Битолски окръг, на Преображение да се вдигне Одринско, а на Кръстовден – Серски революционен окръг.

В освободеното Крушево, Битолско, е обявено временно управление, известно под името Крушевска република. Тя просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гръкомани. Никой не посяга срещу мирното турско население. Доблестно въстание срещу цяла империя – възхищава се един австроунгарски дипломат.

На 22 август 1903 г. Джон Макдоналд ще напише във вестник „Дейли нюз":

Равни права за всички! Необходимо е да се спомене още една важна част от правилника за поведение на въстаниците... комитите заявиха, че тъй като тяхната борба ще се води срещу „тиранията и жестокостта", те не правят „разграничение между народност, религия или националност".

Ние българите – заявиха те, – не сме единствените, които страдаме. Власите, гърците, дори самите турски селяни страдат като нас. Така че ние трябва да гледаме на тях като на наши братя... Ние се борим за равни права за потиснатия турчин и грък...

Настъпва дългоочакваният ден и за Одринска Тракия. Отдавна подготвеното въстание е обявено на празника Преображение Господне. Неописуем възторг е обхванал цялото население в обявената Странджанска република.

В първите дни на свободата населението се отдаде на лудо веселие. Стари и млади, жени и деца смятаха свободата вече за обезпечена. Навсякъде се виеха кръшни хора.

Освободени са Василико (днешно Царево) и Ахтопол. Правителствените части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.

Потърсих странджански народни песни, съхранили спомена за събитията, за революционния патос, за духа на времето.

Изкушавам се да спомена, че за първи път попаднах на две народни песни с варианти на български и турски език. Пеели ги мюсюлманите на село Визенско. В тях се възпява героичната смърт на двама четници.

На български език текстът гласи:

Пушка пукна, пиле Русо,
Гората събуди,
Та удари, пиле Русо,
Тодора Шишманов.

И турският вариант:

- А, бре Шишманов,
бил си комита,
право ни кажи, кажи!
- Лъжа е, аго, не сте разбрали,
комити водих в гора зелена!
- А, бре, Шишманов,
ти нож си имал,
право ни кажи, кажи!
- Лъжа е, аго, не сте разбрали,
сабя си имам...

Направи ми впечатление, че докато българският вариант следва традицията на народната юнашка песен, то в турския отрицанието в диалога е довело до героизиране образа на четника.

Спомних си една популярна странджанска песен, която мама с удоволствие слушаше и припяваше – „Ясен месец веч изгрява". Интересна е историята по създаването ѝ. Днес всички я приемат като народна песен, която се пее по селата на странджанския край, но тя си има своя автор – един от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание, Яни Попов.

В книгата си Детски години (1965 г.) писателят Константин Петканов възкликва: Бачо Яни е много хубав! Яни Попов, се оженил за по-голямата му сестра Митра, а по време на годежа годеникът пеел ботевото стихотворение „Хайдути" и разлайва кучетата – по плетищата се трупат мъже и жени, песента става обща и внушителна...

Песента „Ясен месец веч изгрява" разказва за геройската смърт на Пано Ангелов и Никола Равашола. Съчинена е през 1904 г. в Странджа планина. А мелодията? Певецът сам е отбелязал под заглавието: Пее се по известния глас на арменската песен „Ай Сасун, Сасун".

За странджанци песента се превръща в тракийски химн, в бунтовен марш, в марсилеза на Илинденско-Преображенското въстание.

Ясен месец веч изгрява
зад зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
Песен нова, юнашка...

Ровейки за още образци из песенното фолклорно наследство, посветени на епопеята на преображенци, попаднах на сборник от народни песни, издаден по повод 100 годишнината на въстанието „Българе глава дигнале". Съставителят, известният фолклорист Михаил Букурещлиев, благодареше на странджанския народен певец Манол Михайлов за оказаното съдействие.

С Манол се познаваме от години. Той беше един от популярните любими изпълнители във фолклорните програми на Националната телевизия. Бях приятно изненадана, че от 37-те песни, публикувани в сборника, 5 бяха на Манол. Потърсих го и го помолих да разкаже кога за първи път е чул за подвига на преображенци?

Моят прадядо е бил четник, – разказа ми певецът. – Още 5-6-годишен слушах разказите на баба и дядо за въстанието на македонските и тракийските българи. Слушах и странджанските песни, посветени на Илинденско-Преображенското въстание. Но подробности научих по-късно.

Вече като студент и член на Съюза на тракийските дружества в България, започнах да се занимавам с тракийската тематика. Оттогава е и интересът ми към песните, посветени на тези героични дни за моя роден край. Когато тръгвах към София, баба ме изпрати с думите: С очите си да крадеш, синко, а не с ръцете.

Търсех и попивах всичко. С очите. Това беше и времето, когато свързах живота си със странджанската народна песен. Тя стана моя съдба и ме ръководи и до днес, като мощен двигател. Защото народната песен е действителност, но и магия. Песните, посветени на Преображенската епопея, не са само информация за събитията, нито само възхвала за подвига на героя. Те са и духовност, която обогатява всеки, докоснал до тях.

Моите песни са спомен – възхвала и за конгреса на Петрова нива, където е взето решението за въстание в Източна Тракия. Те са и помен за ръководителите на въстанието – комитите.

Събрали са се, събрали
Герджиков и Пенчо Шифиров
И още Дико Джелебов,
Горе на Петрова нива
С техните верни дружини...