club50plus.bg

Съветите на баба ви важат и във виртуалното пространство

Външният вид има значение. Срещнете се с човека, преди да се палите. И на първата среща бъдете сдържани, не се разкривайте напълно. Така започва описанието на данните, които изследователите от висшето училище по информация в Бъркли  са събрали от сайтове за запознанства. „Статистически се потвърждават почти всички съвети, които ви е давала баба ви“, казват социолозите.

Романтиката не се поддава лесно на мерките и теглилките на експериментаторите, но сайтовете за запознанства дават на социалната наука неоценима възможност да изследва кой кого харесва и защо.

„Не съм сигурен дали някога ще открием алгоритъмът, който ще елиминира нуждата от личен контакт“, казва Андрю Фиоре, един от водещите изследователите в тази нова сфера, който се запознал с приятелката си чрез съвсем истински общ познат. „Надявам се да не успеем.“

Радушно приети от самотните хора по цял свят като начин да срещнат перфектния партньор след хилядите непознати, тези сайтове дават на учените отговори на въпроси като: „Как избираме сред толкова много възможности? Кой пише и кой отговаря? Кое е по-важно – думите или снимката? Верни ли са описанията в профилите?“ И най-важният: „Дали това може да се превърне в любов?“

В миналото социалните изследвания на човешките предпочитания били ограничени от изкуствената среда на лабораторията. Нямало как да се изследват ранните стадии на връзките, защото трудно намирали двойки доброволци за подобни проучвания.

Интернет сайтовете за запознанства разкриват мотивите и поведението на хората търсещи истински партньори. Или поне на хората, които използват такива сайтове – повечето от тях образовани и сравнително заможни. Анализирайки онлайн комуникацията между участниците с помощта на методите на социологията, изследователите могат да разберат (поне донякъде) как хората предлагат себе си на този „пазар“.

„Това ни позволява да разберем предпочитанията на хората, които те иначе не биха си признали“, пояснява Фиоре.
Част от откритията им са:

• Обикновено мъжете правят първата стъпка, като пращат „намигване“, лично съобщение или имейл. Те са по-склонни да отговарят на въпроси и го правят по-бързо. Жените са по-избирателни, те отговарят само на 16% от съобщенията и това им отнема повече време.
• И мъжете, и жените търсят партньори, които приличат на тях, що се отнася до години, образование, височина, религия, политически възгледи и отношение към тютюнопушенето.
• Жените са по-консервативни, когато става дума за етнос. Те упоменават изрично, че искат да се запознаят с представител на собствения си етнос два пъти по-често от мъжете.
• И двата пола преувеличават малко. Мъжете добавят някой и друг сантиметър към височината, а жените „забравят“ няколко килограма от теглото.
• Жените са по-многословни, но учудващо не много по-изчерпателни. Когато описват себе си, те използват средно 118 думи, докато мъжете – 106.
• Описанията на жените съдържат повече думи, свързани с дом, секс и чувства, докато мъжете са по-склонни да говорят за работата си.
• Външният вид има значение. Мъжете казват, че снимката е основен фактор при решението за осъществяване на контакт. Жените също харесват снимките, но ценят и самоописанието в профилите.

Кое е привлекателно? Мъже, които изглеждат „истински“, „общителни“, но не „прекалено мили“, и жени, които са „женствени“, „самоуверени“, но не „егоистки“.

Жените показват повече привързаност, тревога и предпазливост спрямо мъже, използвали думата „любов“. Реакцията на мъжете е същата, но при думата „омраза“.

24-годишната програмистката от Сан Франциско Уитни Хилс е отговорила само на две-три съобщения, откакто се е регистрирала в сайт за запознанства преди месец, но пощата ѝ се пълни с 20 съобщения дневно. „Идва ми малко в повече“, признава Уитни.

„Изтривам по-голямата част, може би 70-80%“, казва тя. „Това са тези без снимка, непривлекателните на пръв поглед, или чиито писмата са леко обидни, които допускат правописни грешки или просто не са написали нищо интересно. Но има и такива, които пишат доста интелигентно, с тях бих се запознала при нормално общуване, но заради многото съобщения не намирам време.“

Уитни избира с кого да се срещне по снимката, по това какви настолни игри харесва, познава ли определени филми и дали имат общи интереси. Подхожда с реалистични очаквания. Научила се е на това след отчайваща среща с потенциален г-н Перфектен. „Оказа се, че е много нисък, не беше толкова хубав, като на снимката, и беше ужасно заядлив“, смее се тя. „Дойде ми като гръм от ясно небе.“

От всички нови находки на учените най-интересното е може би откиритието, че трябва да давате колкото се може по-малко информация, защото когато хората обменят много информация, откриват повече причини да смятат, че са много различни.

Безплатен съвет от учените: „Не говорете дълго по интернет – бързо се срещнете с човека на живо.
Трябва да идете на тази първа среща, за да разберете дали изборът ви е подходящ.“

Всички тези изследвания все още не са открили формулата на дълготрайната любов.
Търсенето на инструмента (бил той и виртуален), който събира хората за цял живот, а не само за една среща, продължава.

„Това не е точна наука, каквото и да правим като учени“, казва Фиоре.