club50plus.bg

Изборите идат, неизбежно, както и есента. А покрай тях се случват поредните абсурди. Новината, че Делян Пеевски пуска вестник „Всеки ден" направо мирише на прясно, за разлика от храната, която българинът всеки ден слага на трапезата си. Прочетох я вече на цели три места, а си представям къде ли ще я срещна още до утре. Дали това е реплика на факта, че „24 часа" и „Труд" ще издават „България днес" може да прецени всеки. Не там е проблемът за мен, а в това, че по общото битуващо мнение и двата ще са тъпкани с политика, чалга и клюки, ама от онези, най-долните. На примамлива цена – 40 стотинки.

Защото явно 40 стотинки може да даде и най-бедният българин. Въпросът е за какво и защо точно сега, преди изборите, трябва да се появяват нови вестници? Не им ли стигат на политиците детските градинки и площадки, които се оправят в момента повсеместно; не им ли стигат новините по телевизията; не им ли стигат платените репортажи и пиар акции? Явно не, въпреки че на мен са ми напълно достатъчни.

Единствено не мога да си кривя душата, че не се радвам, като виждам, че децата – това златно бъдеще на страната ни – ще има къде, като истински европейски отрочета, да играят. Защото стана ясно, че не само ние, възрастните, сме дебели, но и децата ни покрай тези кифли, сандвичи и пици са заприличали на кюфтета.

Сега обаче искат да ни нахранят със зрелища за по 40 стотинки парчето. Добре че децата по площадките не могат да четат... Но дали зад уж западния модел таблоид, за каквито ще претендират новите вестници, няма да лъсне евтина политиканщина и злобно заяждане. И това ли иска българинът – трибуна за пищни зрелища? Но след като римляните са пълнили до пръсване трибуните на колизеумите, защо и ние да не даваме 40 стотинки за вестници, на които острото перо остава кървави резки в съдбите на известните.

Аз пък няма да дам 40 стотинки от джоба си, за да пълня гушата на съмнителни субекти и за да трупат дивиденти политиците. Не съм скъперник и 40 стотинки по никакъв начин няма да бръкнат в паницата ми с храна, дори и да ги давам ежедневно за вестник. Но мразя, когато някой, който се мисли за по-голям тарикат, иска да използват народа, за да натрупа от неговите 40 стотинки имане като от приказката за Али Баба. Защото не искам кървави зрелища, а искам нормален живот. Живот, в който политиците не се отнасят към всяка електорална единица като към човек само преди изборите, и в който за парите си получавам стойностни неща, а не боклук.