Продължение
Кога Мойсей е обикалял 40 години из Синайската пустиня!? – никъде не се пише такова нещо, освен в свещените книги, където преобладават легендите и притчите, а не историческата истина. И ако според българските летописи, хиксосите са се изтеглили от Египет около 1580 г. пр. н.е., то събитията с явяването на Мойсей на историческата сцена следва да са някъде около 1060 г. пр.н.е., т.е. век след Троянската война, а това относно синайската екскурзия на т.н. Мойсей изобщо ще може ли да се твърди за вярно?!
А историята на евреите е фалшифицирана и героизирана. И то в пряка връзка и на гърба на най-древната българска история! Най-вероятно и лесно ще бъде, авторът да бъде обявен за некомпетентен, луд и т.н. и да се спре четенето по-нататък, да не бъде публикувано. Малко търпение!
Който се интересува от нов прочит на историята и богословието, макар да не съм специалист по второто, нека продължи да чете. Но при положение, че читателят е българин патриот! Не като стотици фарисеи, качили се на властови позиции във всякакви структури в България, в медиите, в обществените телевизии, интернет портали, които не биха изкарали на бял свят този материал. Ще го затрият, както затриват българската история. А на тези които са чели история от учебниците ни, ще им се стори налудничава фантасмагория. Но на тях им е простено, толкова знаят.
Най-напред първата лудост: Историята на българите не започва с хан Аспарух през 681 г., а 15634 години преди това. Това е дълга тема от българските летописи.
Втората лудост: Свещенослужителят богослов повтаря папагалски хилядолетните измислици на стотици и хиляди духовни измамници по цял свят – юдеи и християни, изкарващи прехраната си с божието слово, в чиято фарисейщина те са се потопили поне в началото, а краят му не се вижда? И той започва от историята на евреите. Оттам пък се гради тяхната юдейска религия. Сякаш те са началото на всички начала и са свята истина?! А не е така.
Третата: По моите езотерически разбирания, има Бог и той е един – Висшият разум, енергийно-духовна категория. Всяка религия е съчинена със стратегически замисъл като вид духовна идеология, стремяща се да извлече дивиденти за себе си в духовен план като власт над човешкия разум и душите им и в материален, като привърженици и подръжници, придобивки във вид на ритуални жертвоприношения, дарове, блага, имоти. Колкото се може повече, толкова по-добре. (Нещо като бизнес проект и бизнес?!) Но като следствие, както виждаме в световната история, религиите освен че водят до идеологически и верски противопоставяния и теологически войни, ни докарват стотици кръвопролитни войни. Юдейството, в последствие и Християнството и Ислямът са видове религии от общоподобната им идея за Единобожието. Единобожието се появява след езически религии, отрича ги и се бори срещу тях. Първите три божи заповеди според юдейството и християнството са заповеди, послания-лозунги за признаване на единния Бог и за отричане от идолите и другите кумири на езичниците.
Четвъртото твърдение: Но откъде и кога се явява Единобожието?! Като се абстрахираме от Изтока – Китай и Индия, то възниква от древния българско-аварски вожд Абар-Раджил, Абар или Авар-Кам, роден 2000 г. пр.н.е. Родното му име е Джиен-Ас, т.е. „Джиенският Българин“, защото е роден в Джиен, в Курган (Хиркания), някъде в Прикаспието, а „ас“ е едно от десетките названия на българите в древността.
Когато станал на 20 години, той се наел на служба при царя на Харапската държава Раджил (в арийска Индия) Набий и три години бил на служба в неговия раджилски град Балим или Булем, заради което получил прякорите Саг-Раджит, т.е. „Българ-Раджи“, Раджил, Раджи, Балъм-Ат. След като прослужил там три години и междувременно най-вероятно се е запознал с Будизма, започнал да проповядва Единобожието и бил прогонен от Набий. Абар-Раджил се върнал в родния Курган.
В Курган Абар Раджил получил видение, през време на което от името на Всевишния чрез вестителя му Кулюг-Бала му били съобщени Божиите закони и писмото, което след много години нарекли агилско (и финикийско и праславянско и гръцко) и било разпоредено да се съобщи на народа, че Бог е един и че хората са длъжни да следват божиите заповеди. Абар изпълнил това и предал на народа всичко това, написано в книгата му с Божиите заповеди „Торе“. Заради проповедите му, той бил намразен от чичо му, владетелят Алвар, и бил прогонен в Зауралието. Там неговия народ масгути (масагети) се самонарекли ег-масгути, а персийците им казвали кук-чаги или ег-сази („могъщи балгари“), които впоследствие били възприети в Египет фонетично под наименованието „хиксоси“.
Под натиска на Алвар, който не дал на кук-чагите покой и в Исадун, и по решение на тогавашният император на Велики Българ или Аскъйп („Скития“) Мар-Агил, Авар-Кам („Авар-Жрецът“) се премества първоначално в Съйнджак (Дагестан), а после субата (ордата) му се преселва в областта Капдаг (Мала Азия) Джилки, разположена на юг от Българман -„Българските планини“ (Източно-Понтийските планини в днешна Турция, между днешните гр. Сивас и гр. Зиле) и през 1973 г. пр.н.е. тук образува бейлика („княжество“) Себер-Масгут или Кук-Масгут.
В Капдаг той построил за себе си град Анагар, наричан още Ангара и Анкура („Царска столица“, днешна Анкара), а неговият син Съйбаш – построил град Съйбаш (днешен Сивас). За своя син Шила Съйбаш построил северно от Съйбаш, град Шила (днешен Зиле). Реката протичаща около Шила, кук-чагите я нарекли Кук-Българ (днешна Ешил-Ермак), а планините между Шила и Съйбаш – Българтау (Български планини). Областта на град Шила започнали да наричат Масгут (Областите Масгут и Кук-Масгут Библията нарича „Гог и Магог“). А пък „Авар-Жрецът“ е „Авраам“ от Библията и „Ибрахим“от Корана.
Към трета част!
Кмтр написа:
Преди почти 7 години
Поредната еврейска измислица на гърба на останалите, в случая - на гърба на българите.
Ще дойде Видовден!