club50plus.bg

Продължение

Точно в този период започва историята на еврейския народ… Манетон:  „Откакто осквернените били изпратени в каменоломни, минало доста време (част от онези 511 г. според Й. Флавий) и царят (на Египет) им дал оставеният от едно време от хиксосите град Аварис, за да си имат свое пристанище. Този град по древно предание бил посветен на Тифон (българският алп Чулман – Танъш). Като дошли тук, те се устроили и избрали за свой предводител някой си Осарсиф (Οσάρσιφος), който бил жрец в Хелиополис („Град на Слънцето“) и всички дали клетва да му се подчиняват. В своя първи закон той забранил да се покланят на боговете, да се въздържат от особено почитаните в Египет свещени животни, но да ги жертват и ядат, да не общуват с никого, освен с тези с които са свързани с клетва…(Някои от Десетте Божи заповеди). Казват че този жрец, който основал тяхната държава и им написал законите, произлизал от Хелиополис и се наричал Осарсиф, по името на тамошния бог Осирис, но като се озовал сред тях, той променил името си на „Моюсес“ (на старогръцки), на египетски означаващ „Спасен от водата“, т.е. Мойсей.

Тук в Мою- („μωυ“ – написано на старогръцки) ние като че ли виждаме древно изражение на българския глагол и морфема „мия“, „омивам“ запазено днес в руски (омывать, мыть, обтекать) и в български. Името „Моюсес“ произлиза от служенето му в храма на алпа на Слънцето в Хелиополис („Град на Слънцето“) Мар, Мал, и същевременно в името му е заложена морфемата „м-ар“ на български, която е „нещо свързано с водата“, омиването с вода за пречистване. В древния еврейски гласните се менят, съгласните остават. Мойсей ако е първият еврейски жрец и баща на народа, изведен от Египет, то той се превръща като ренегат и богоизменник във вероотстъпник – от жрец на слънцето в езическа религия, активна в Долен Египет, се превръща в баща на юдейската религия, като първосвещенник на Единобожието, въведено обаче няколко века преди това от българина-авар Авар-Кам и активно в Горен Египет, столицата Аварис.

Впоследствие, под ударите на мамилците, българите-авари били принудени да отстъпят в областта Гаил (Галилея) на границата на Бейнек (Финикия) и Джир (Сирия). Значителна част от мамилските роби, които избягали от Мамил заедно с тях, един ден предателски минали на страната на мамилците, и аварите отстъпили от Гаил в областта Кимер (Мала Азия). Оттук те продължили да нападат мамилците и своите роби изменници, които образували племето на джахудите (последователите на Йехова, юдеите талмудисти), оглавявано от миджаките (демагозите, фарисеите) – лабитци (на древен български „лабит“ – боклук, мръсник), т.е. тринадесетото коляно на евреите, левитите, определени от Мойсей за жреци в племето на евреите. От смешението на народите на българите-авари с този на изгонените от Мамил роби, основно от воините българи с робините се е получило новото племе, което възприело вече бъдещото си име от етнонима на българите авари, което произнасяли като „джавари“, от тук „евреи“.

 За тази война свидетелства и самият Йосиф Флавий, кн.І, 26: След прогонването на Моюсес (Мойсей) и племето му от Египет от фараона Аменофис, което се случило 519 г. след излизането на хиксосите от Египет, той изпратил посолство при хиксосите в Йерусалим, да ги извика на помощ, заедно да нападнат Аварис и предишната родина и на двата народа. „А дошлите от Йерусалим хиксоси заедно с нечестивите жители на Аварис (прокажените и робите, подвластни на Мойсей, впоследствие приели етнонима евреи) се отнесли с коренното население толкова нечовешки, че тяхното владичество за всички, които им станали свидетели на светотатствата, им се сторили най-ужасните от всички злини. Те не само опожарили градовете и селата до основи и не се задоволявали с разграбването на храмовете и оскверняването на статуите на боговете, но ги употребявали за разпалване на огъня и употребявали месото на почитаните свещени животни, като принуждавали самите жреци и прорицатели първо да ги заколят и принасят в жертва, а след това като ги събличали съсем голи ги прогонвали.“

Свещеникът богослов говори по телевизията за исторически текст от Вавилон (където е писан първият Талмуд около ІV век) – на еврейски БЕРИТ („завет“) – договор между хората и Бог. През своето историческо развитие и постоянни гонения с преселвания, евреите са възприели доста лексика от местните езици и говори. Колкото и наивно да изглежда, но тази еврейска дума е твърде сходна фонетично и семантично с думите със същия корен в древния, употребявани и в днешния български и руски: „беречь“ (< береть), „брать обязательства“ – в руски, и „брань“, браня“ –  в български, в случая агилския език,  възникнал много преди появата на евреите?! Защо причислявам и руския? – Защото руският народ в потеклото си е родствен и произлиза от българите-масгути (масагети, а те са арии, употребяващи на някакъв етап и агилски език и български-тюрки, ), от тях водят кръвта си като барсили. А те са „урус-българите“ („храбрите българи“) – „руси“ (росомони, аорси при Херодот и т.н.). Има и още загадки…

Да разсъждаваме отново върху словото на богослова: „Авраам нямало да може да мине през пустинята… Бог се съобразил с Авраам и еврейския народ, обещал му че ще го води, пази и спасява, но на по-късен етап му дал божиите заповеди, когато са помъдрели и поумнели, когато са добили представа за държавността. Те са живеели в най-уредената империя в древността… Познаването на Бога е сложен въпрос, според Стария завет, затова явяването на Бог пред човек става постепенно. По-древните общества са имали тотеми и първични религиозни форми. В Стария Завет има също първични форми, тотеми. За да се случи прехода от езическите възприятия успешен, той е постепенен. Човек първоначално не е бил на такова духовно ниво за да възприеме такъв преход. Първоначално Мойсей успява да види Бог в гръб. Човекът постепенно осъществява връзката си с бога. Богът на евреите първоначално е племенен бог за да съхрани този народ. Ако е бил универсален, този народ в аврамовото поколение, много бързо е щял да се претопи в универсализма на Бога, нямало да се съхрани като народ…

Не знаем как се е изговаряло божието име. То се изговярало единстевно сред посветените първосвещеници, зад дланта, като театрално или съдия… Името на бога не се е изричало пред хората. До ден днешен не се знае, как се казва наистина. В техния древен език нямало гласни. Той се крие зад завесата на храма, почива си там, или в небесата. Явява се инкогнито в каквато си иска  форма. Докато в христианството Бог излиза от анонимност, раздира завесите, явава се като бог Отец, бог на любовта. Заявява се открито пред християните. Явява се в пълнота. Христос – бог Любов. Еврейският Бог не е бог на диалога. Той е бог на богослуженето. Явява се отвреме на време чрез пророците, посредници между бога и човека. Постепенно като христиански става бог на диалога, бог на любовта, накрая се явява и става универсален, дава дъжд на лоши и добри.“

 Както беше изложено в българските летописи, Авар-Кам е живял и бродил по света веднага след 2000 г.пр.е., но той не е минавал през пустинята, очевидно Синайската, както ни запознават с божията история. Авар-Кам е кооптиран от еврейското и христианско богословие като Авраам, от исляма като Ибрахим. Българите авари – хиксосите са завладели Египет през 1723 г. По Йосиф Флавий и Манетон, те са владели Египет 511 г. Според българските летописи те са напуснали Мамил (Египет) около 1580 г. (доста по-кратък срок), но са укрепили Йерусалим и там са престояли още 519 г. и едва тогава пред портите му се явява пратеник на Мойсей, за да предложи на българите-авари, заедно да се върнат и нападнат Египет. Това се случва веднага и те завладяват и разгромяват отново Египет, за около 13-17 години, след което окончателно са прогонени на североизток.

От смешението на двата народа в земите на Балистан – Палестина и Гаил, Кунан („Ханаан“), се формира новата народност, която приема етнонима от българите-авари, като“джавари“, оттам произлиза и етнонима „евреи“. По аритметиката на тези исторически данни от съзнателните прояви на Авар-Кам в процесите на Единобожието, до проявите на Мойсей като вожд и духовен глава на новопоявилия се еврейски народ, минават около 1000 години. Т.е. за Мойсей в исторически и теологически план може да се говори след 1000 година пр.н.е.

Към пета част!