club50plus.bg

Продължение

При тези изводи, за какъв еврейски народ може да се говори още при Авраам, когато става въпрос за времеви луфт от около 1000 години, а хората на Авраам са били известни само като роби?! Египетските роби от Авраам са живеели в най-уредената империя на света тогава. Каква ирония, та тогава Египет, от 13-та до 17-та династия на фараоните включително, е управляван от българите-авари, хиксосите. Много силно признание! А къде Мойсей е видял Бог в гръб в Синайската пустиня според Библията, след като той директно се явява пред портите на българите авари в Йерусалим, около 1013-17 г. пр.н.е., когато са прогонени от фараона Аменофис?! И на колко ли години би бил Мойсей (Моше), ако е обикалял 40 г. из Синайската пустиня? „Богът на евреите първоначално е племенен бог за да съхрани този народ. Ако е бил универсален, този народ в аврамовото поколение, много бързо е щял да се претопи в универсализма на Бога, нямало да се съхрани като народ…“, казва богословът. Всичко казано за авраамовия народ следва да се отнася за българите на Авар-Кам. И ако е бил универсален Бог, то българо-аварския народ щял да се претопи. Но той не се е претопил още 3000 г. след това. Защото потомците на българите-авари и днес живеят от Унгария, Балканите, Централна и Източна Европа, определено всички народи на бившия СССР до Охотско море и Камчатка, всички те вече под други етноними, развили се за 3000 г.

В българските летописи има множество сведения с които се изобличават изявите на юдеите през хилядолетията в техните стремежи да фалшифицират историята и божието слово, придавайки му автентичен еврейски вид. Ето нещо гръмогласно:

„…В 918 г. хакан-бекът (на Хазар, Арслан) твърдо решил да въведе сунизма (бурджигизъм) в Ак-Българ (Волжска България) и заповядал на Алмиш да подготви посолство за отправяне в Кара-Бахта (Багдат). Самият Алмиш поканил при себе си Мумин (бий на Кара Саклан) и му пожелал успех, а хакан-бекът зарадван от това, поръчал на него и на тебира му Хабдулла ибн Бащу ал-Хазари (син на Микаил Бащу, български поет, историк и дипломат) да състави историческа Справка за Хазар за амир ал-мукминина (багдатския халиф).

Когато тази справка, в която била изложена историята и географията на България и особено приемането на исляма от кана на Мен-Българ (Велика България) Курбат Балан или Булан (балтаварът на Велика България, Кубрат) в 642 г., била готова, Арслан се заинтересовал от степента на готовност на Алмиш. Скоро се изяснило, че той бил смутен и не бил направил нищо. Недоволен от това хакан-бекът наредил синът на Алмиш, Хасан да заеме мястото на баща си и да изпълни разпореждането. Но и това назначение не оправило работата. Хасан също забавил подготовката на посолството и дори успял да ядоса народа със своето високомерие. Тогава Арслан дал необходимите и най-големи пълномощия на шейх Хабдулла и му заповядал да се отправи за Ак-Българ за довършване на работата.

Преди тръгването си шейхът влязал при Мумин и изразил възхищението си от неговата проницателност и го попитал да му обясни причината за напрежението между хакан-бека и балтаварите на Ак-Българ. Мумин откровено казал на Хабдулла: „Аз и Самат ибн Балуан Канджалъ, баг на албанския (северно-азербъйджанския) бейлик Канджал-Българ, който е в планините Канджал-Българ на река Самат (Сумгаит) сме женени за сестри. Благодарение на това Самат много ми се доверява и ми съобщава детайли на някои събития, защото той се явява посредник на връзката на хакан-бека с амир-ал-мукминина (багдатския халиф). Неотдавна неговият син Бурат ми донесе от него следното писмо: „Амир ал-мукмининът след утвърждаването на сунизма в Ак-Българ пожелал да вкара ак-българска армия в Кара-Бахта (Багдат) за обезпечаване въвеждането на сунизма и в столицата на Света (Багдат)”. Това означава, че хакан-бекът иска да разпространи влиянието на Хазар в старото владение на българите – Самар (Шумер) и да изпъкне по-високо от всички други мюсулмански държави. Затова хакан-бекът болезнено възприема мудността на балтаварите. Ак-българските балтавари се догаждали за това и също нервничат: става неясно, как ще свърши тая работа…”

Хабдулла топло благодарил на Мумин за осветляването на не съвсем понятния му въпрос и тръгнал на път. Когато пристигнал в Ак-Българ, той видял, че Алмиш се опитва да поправи нещата, но се страхувал за своите синове Хасан, който бил защитник на курасанските бурджигити и за Мардан или Марджан, кащуец (шиит) и противник на бурджигизма. Хасан искал да утвърди в Ак-Българ курасанския бурджигизъм, а Марджан – кащуйството (шиитство). Шейх Хабдуллах успял да убеди и двамата да се съгласят с плана на хакан-бека с помощта на обещанията: На Хасан обещал в бъдеще да подържа неговите претенции към престола на Ак-Българ, а на Марджан помощ в задачата за постигане на кащуйския бейлик Беллак на автономия от Ак-Българ. Хабдулла изпълнил и двете неща.

 Като узнал за това, Алмиш се окуражил и заедно с Хасан подготвил за амир ал-мукминина съответстващите писма. Хасан освен това написал писмо на емира на Курасан (Хорасан, саманидския владетел). А хакан-бек Арслан още отпреди това изпратил свое писмо и Справката на Бат Угер и Хабдулла на вазира на Кара-Бахта (главата на халифското правителство на Багдат), приятел на Хазария. Всъщност, някои заместници на вазира, подкупени от джахудите (върхушката на евреите-талмудисти), узнали за тая работа и след като се обединили с крайните каштуйци (шиити), започнали да му пречат чрез разпространение на мерзски слухове, че улу-хаканът на Хазар приел джахудството (талмудическия юдаизъм) по техните изисквания. 

Но шейх Хабдуллах, който занесъл писмата, съумял да докаже подлостта на джахудските слухове и да реши делото в полза на България. Част от бековете от рода Баградж (Багратидите), както иджамите (библистите), така и християните, помогнали да разобличат целите на джахудите и били щедро възнаградени от хакан-бека.  Това поражение на кара-бахтайските джахуди довело до това, че техният бек Биджак … бил принуден да се раздели с властта и да я предаде на по-ловкия бек, джахуда Сабрий.  Сабрий преди служил на Биджак и по негово нареждане разпростронявал небивалиците за своя предтеча Миджак за това, че улу-хаканите на Хазар приели джахудството, но след това се скарал със своя господар и избягал в Андалус (Испания), където се обявил за нов джахудски бек. Биджак проклел Сабрий, а на сина на Биджак му се отдало да отрови Сабрий. 

 Но мнозинството богати джахуди преминали на страната на големия син на Сабрий, Мукен, и Биджак останал сам, умрял от скръб. При джахуда на академията на вавилонските талмудисти,  която той ръководил, имало огромна библиотека. Синът на Биджак се опитал да се помири с иджамите (библистите), позволил на някои от тях да влизат в библиотеката и те видели там старинни иджамски книги, разказващи за древностите на българите…

Обаче новият вазир на Кара-Бахта, получил от Мукен голям подкуп, позволил тази библиотека да бъде извозена в Андалус. Синът на Биджак, който се опитал да попречи на това, по заповед на вазира бил хвърлен в тъмница… Там той проумял всичката низост на джахудското лъжеучение и станал иджам. Тъй като той бил великолепен познавач на Божия Закон, иджамите го откупили от тъмницата и убедили хакан-бека Моджар или Маджарулла да му разреши да се засели в Хазар. В Хазар той започнал да се нарича Хазар Биджак и правил всичко зависещо от него, за да пречи на джахудите…

 Той разказал на хакан-бека и приемния син на Мумин, Муса Санджар, че той самият, както и другите иджами, произхождат от българското племе егсази (хиксоси). Съгласно с иджамските книги, заедно с българите-авари, които също така били наричани кургани (хиркани) и егсази, от Мамил (Египет) в балистанския (палестинския) бейлик Кунан (оттук названието „Ханаан”) навлязло огромно количество египетски съюзници и роби на българите… Когато мамилците ги изгонили от там, те всички намерили приют в другия аварски бейлик Гайил (Галилея), т.е. „Господна земя” („гай” или „кай” означава „господен”), близо до Бейнек (Финикия) и Джир (Сирия). Там се съставил народа на иджамите (древните евреи)…

Към шеста част!