club50plus.bg

Продължение

Обаче по-късно някои миджаци (демагози, фарисеи), след като създали тайна организация, свалили от власт българите и обявили голяма част от тръгналия след тях мерзски и развратен народ на племето джахуди (йеховисти). Тези миджаци започнали да ги наричат лабитци („лабит” – на древен български „боклук, мръсник”). Разбира се, те оставили навсякъде българското княжеско достойнството, тъй като родени князе джахудите нямали, но повече не изпуснали властта от ръцете си. Част от непримиримите иджами, сред които бил и родът Баграт, т.е. „Българи”, Кайрат, Майрат и други, се преселили в Канджал (Хетия), Джир (Сирия), Сувар (Ирак) и Барджил (Персия), а още по-късно и в България, за да съхраняват там в чистота вярата на Абар-Кам. Неголяма част иджами останала и в Гайил и като избрала подходящо време, изгонила лабитците и техните подръжници в Кунан. Но и там лабитците успели да вземат властта в своите ръце и принудили местните бегълци-роби да признаят някои техни гнусни обичаи. Като обединили вярата на Абар-Кам с нечистите чужди обичаи, лабитците обявили тази скалъпена нова вяра на джахудите, като джахудизъм (талмудизъм). Няколко рода иджами, сътрудничещи с лабитците и изгонени от Гайил заедно с тях, по неволя станали келбири (свещеници) на джахудизма. Сред тези родове били родовете Мар, Маджар, Иджар, Каен и родът на Хазар Биджак, за което той постоянно съжалявал… Тази лъжевяра оправдавала най-ужасните и гнусни престъпления и разврат на джахудите, поради което била привлекателна за роби и простаци от всички цветове. Лабитците запазили властта в Кунан, притворно се подчинявали на своите силни съседи и не пропускали случай да разбият и разграбят заедно със силните, слабите съседи.

Някъде около 500 години след това (в Х век пр.н.е.) те, след като присъединили към себе си нова тълпа от бежанци от Мамил, станали толкова нагли, че самостоятелно нападнали българския Гайил, където тогава управлявал егсазкия баг Саул („Здрав”, влезнал в джахудските писания като „Саул”)… Когато враговете начело с едноокия Галайбит („Голиат”) се приближили към града, то племенникът на Саул, младият Тайбит („Лицето на жребечето”, преиначен от джахудите като „Давид”) с първия си камък право в окото, убил главатаря на лабитците. След това аварите-иджами излезли от Гайил и завладели целия Кунан. Но след време, първоначално лямдийците (асирийците), а след това барджийците (персите) завзели Балистан (Палестина) и върнали властта на лабитците. Агаджирските и канджалските българи се опитали да помогнат на гайилските българи, но действали несъгласувано и лямдийците и барджийците окончателно унищожили бейлика Гайил (Галилея, като българско владение). Бейликът бил оплакван единствено от бейнеките (финикийците), с когото те били в постоянен съюз и жителите на два аварски града в Джиган (Югоизточна Мала Азия), основани от синовете на Суз-Атряч –  Мамил и Карил (Милет и Кария)…

Иджамите, като видели, че Хазар Биджак е не само образован, но  и опитен ръководител, му дали да командва четирихилядното иджамско опълчение на Баджпър (Боспора), състоящо се основно от приели иджамството българи-алани. Началникът на иджамската община на Хазар, иджам-хакана Себер Амар, често се съветвал с Биджак. Даже улу-хаканът на Хазар, Мал, приел мястото указано от Биджак за разполагането на иджам-хане (иджамското училище) и признавал, че беседите с него му доставяли огромна наслада от „неговите разкази за миналото и настоящето величие на България”…

Любопитно ми е някой ще се съмнява ли в написаното, след като освен от българските летописи, цитирах и това което е написано в еврейските и египетските истории. По общовъзприета презупция те нали няма как да лъжат?! Нали цял свят им вярва и им се кланя без да проверят, това истина ли е? Вярват като на Библия !?

 Това имах предвид, че ще трябва да се пренапише световната история и постулатите в богословието и религиите! Те изглежда да са изградени върху глинени крака и фалшификати. Така цялата смехотворица на свещеника богослов, издекламирана по телевизията, ми звучи фалшиво и зазубрено от това, което 2000 години кананижат юдейските свещеници фарисеи, особено войнствените им талмудисти, превръщайки една релгия, замъгляваща съзнанието и понятията на човечеството в политическа доктрина за завоюване на света.

Към седма последна част!