club50plus.bg

Значение и начин на възприемане

Пораснах и вече мога да се справям с доста повече неща сама, но още и още имам нужда да усещам присъствието на свои обични в радостни или тъжни моменти. За мен присъствието им е реално, когато се обръщам към тях с молитва пред иконите на светците. Затова обичам винаги да имам в себе си малка икона, към която да отправя молитва или с която да споделя радостта и благодарността си. Това ме кара да не се чувствам сама. Така съм подкрепена, защитена, обичана и утешена. Аз имам нужда от всички тях и от Божията любов и благодат, която ми преподават чрез иконите си.

Имам и още една голяма причина да почитам иконите и иконописта с цялото си сърце. Нея ясно проумях и осъзнах миналата година при посещението на църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в село Добърско. Когато прекрачих прага и застанах в средата на този малък храм, богато изписан с изображения на светии и библейски сцени, изведнъж усетих отново безброй много погледи, проникващи ме до дъно. Почувствах силно присъствието на Христос, Богородица, апостолите и всички светии. Намирах се сякаш в убежище. С някаква по-особена яркост ме порази осъзнаването на тяхната духовна сила, подвизите на вярата им, чистотата на сърцата и умовете им. Бях като малко дете пред всички свои примери за подражание, пред които благоговее и се прекланя.

С невероятна скорост в мен се смениха мисли за техния пример, за моята немощ, за Божията сила, Христовата любов и мощта на Светия дух, за нищожеството и величието на човек. Почувствах се разтворена, докосната и съвсем ясно виждаща себе си и делата си през очите на всички тях. В мен заваляха сълзи на благодарност, любов, преклонение, почитание, които се опитах да скрия от екскурзовода и малкото останали посетители в храма. Тогава и там с помощта на иконописите в малкия храм осъзнах огромната мощ на вярата да преобразява.

Никой не може да ме убеди, че иконопочитанието е идолослужение. За мен подобни твърдения са човешка, житейска и духовна незрялост, на която мога само да съчувствам и ме натъжава. Приемам неразбирането на иконопочитанието като липса на истинска любов и известна нечувствителност на душата. Когато човек обича истински, тогава забелязва и осъзнава, че има нужда от присъствието на обичания всяка секунда и когато него го няма, го пресъздава или открива в образи, чрез които да го държи близо до себе си и в себе си.