club50plus.bg

“Oстаряваме бавно неусетно почти…“, както се пее в една българска песен.

Исабел Алиенде на 71 е чилийска писателка и е една от най-известните съвременни романистки. Нейните размисли за остаряването много ни допаднаха и решихме да ги сподел с вас. самата тя споделя, че освен нейните 71 години, има съпруг на 76 и родители на близо 100. Дори кучето Оливия е на преклонната възраст от 16 години. Така че Исабел счита себе си за експерт по процеса на остаряване.

Тя споделя, че ежедневно вижда новите бръчки по лицето си, забелязва как кожата ѝ се отпуска и тогава си задава въпроса от едно стихотворение на Мери Оливър:

Кажи ми какво смяташ да правиш с единствения си луд и скъпоценен живот?

И му отговаря „Аз смятам да го живея със страст.“

Всъщност кога започваме да остаряваме? Исабел споменава онзи момент, когато навършим 65. Тогава обществото отсича – ти остаряваш! Но всъщност ние започваме да стареем още с раждането си. Самия процес на израстване е напредване на възрастта и един вид… стареене. Не това е важното обаче, споменава Исабел. Важното е на колко се чувстваме, на колко години е нашата душа, нашия дух и кое е това, което ни кара да изглеждаме и да се чувстваме млади. Тя дава за пример невероятната София Лорен, която често казва, че вечната ѝ младост се дължи на спагетите. Исабел с шега подмята, че е последвала съвета ѝ, наблегнала на спагетите в менюто. Резултата бил 5 кг в повече и не където трябва.

Като свой учител и човек, който я вдъхновява, тя посочва Олга Мъри, която на 60 започва да работи в Непал. Спасява малки момичета от домашно робство. На 88, Мъри е спасила над 120 000 момичета и е променила културата на страната – вече там е незаконно бащите да продават дъщерите си в робство. Основала е и домове за сираци, последвала е вътрешния си глас и така е успяла да се запази вечно млада и щастлива.

В своето обръщение Исабел говори за загубите – тя е загубила хора, места и енергията на младостта. Най-страшната загуба според нея е тази на способността да се справя сама. Рам Дас, известен американски доховен учител, казва че

Зависимостта боли, но ако я приемеш, по-малко ще страдаш.

За нещастие той претърпва сериозен удър и сега душата му наблюдава какво се случва с тялото му и е благодарна на това, че има кой да се грижи за него.

Възрастта не носи само загуби. Исабел споделя, че е спечелила нещо нмого важно –свобода. Вече не е нужно да се притеснява от това коя е и каква иска да бъде, какво очакват другите от нея, дали се харесва намъжете. Вече е забравила чувства като яд, суета амбиция. Споделя, че се чуества лека, пречистена от греховете на младостта. Не се чувства уязвима, не се страхува от смъртта. Знае, че ако преди тя е живяла в околностите, сега е може би в съседната къща, дори в нейната собствена, но това не я плаши. Далай Лама – един от хората, които остаряват наистина красиво, но кой би си причинил толкова здравословен и безгрешен живот, се пита Исабел.

Тя признава, че още е суетна и се чувства желана и интересна за себе си, дори никой друг да не я възприема така. Все още обича да е център на внимание, не обича да остава невидима за околните.

Всеки може да открие в себе си своя начин да запази духа си млад.

Грейс Дамън е в инвалидна количка от шест години вследствие на ужасна автомобилна катастрофа. За нея няма нищо по-чувствено от един горещ душ, когато всяка капка вода е благословия за сетивата. Тя не смята себе си за инвалид. В мислите си още кара сърф в океана.

Етъл Сийдърман е енергична и обичана активистка в Калифорния. Тя все още носи маркови червени обувки и вярва, че един шал е нещо хубаво, но по-добре да са два. Тя е вдовица е от девет години и не търси нова половинка. Казва, че в интимен план е опитала от всичко и сега не се нуждае от нищо. Исабел споделя, че при нея не е така. Тя все още имам еротични фантазии с Антонио Бандерас, дори съпругът и да не е много доволен от този факт.

Това е, което поддържа младия дух на Исабел – страстта, но тя не може да е жива винаги. Особено на 71. Изискват се трикове, с които да се поддържа. Чилийската писателка споделя, че когато страстта я няма, тя си я измисля. Преструва се като слага етикет на всичко – драма, комедия, трагедия, любов, смърт, загуби. Важно е да продължава да казва „Да на живота!“ и да се опитва да остане влюбена. Не винаги се получава, но тя няма да спре да опитва.

Знаете ли как е „пенсиониране“ на испански?

Jubilación. Jubilación. За тях това означва още Празнуване, казва Исабел. Това е моментът, когато сме платили дължимото на обществото. Дали сме своя принос и е дошло нашето време и то е чудесно. Исабел ви предизвиква:

Ако не си болен или много беден, имаш възможност да избираш. Аз избрах да запазя страстта си, да оставя сърцето си отворено. Всеки ден работя върху това. Искате ли да се присъедините?