club50plus.bg

Ще ни чуят, когато цъфнат налъмите...май

Като средно статистически българин, коректно плащащ си всички некоректно образувани сметки, решавам да напиша молба-опровержение за поредната си надута сметка за тока, която получих тези дни. Но този път реших да я отнеса не в близкото й поделение, за да поискам някакво разяснение, а да го окача на един от орлите на Орлов мост. На тях, горките орлета, никой днес не им обръща внимание, никой не ги поглежда, не черпят от тях вдъхновение, като национални символи на народната ни гордост.

Там окачвам молбата си по моя наболял битов проблем. Докато чакам някой да я прочете и да й обърне внимание, щото може и да повдигне глас, предизвикан от вътрешно чувство за справедливо недоволство, вятърът я грабна, завъртя я няколко пъти във въздуха и я метна през моста. А тя цоп, кацна в канала и водата бързо я отнесе надолу по течението.

Толкова бързо я замята мътният поток, че не успях да протестирам, дето още не можа да бъде прочетена от никого тя - моята молба-жалба и че никой не успя да вземе отношение по въпроса. Така бързо си изчезна моята бяла хартийка на търсената от мен справедливост, че ми се доплака. Виках, виках след нея, посочвах я на хората, но никой минаващ покрай мен не се спря и не пожела да ме изслуша, още повече да ми съчувства и помогне. Така си отлетя в небитието моята молбица. Изчезна по каналния ред, придвижена услужливо от водното течение и бе погълната нейде без ответ в подводния свят, където всякакви твари няма да й обърнат още по-малко внимание. И освен да попълни съдържанието на оттичащата се към блатото вода словесно изразената ми молба, за нищо по-ефикасно не послужи.

Така може и да дочакам да цъфнат налъмите. В гьола стават и такива чудеса. Там пък разказа тогава едни работи, дето заради тях, /или заради и друго/, порицават пишещите. Не че и сега не е същото. То не е блато, не е чудо, а поезия!
Въпреки моите поетични пристрастия, оказа се че не съм само аз, дето се раздирам от вътрешен драматизъм, предизвикан от настоящото ми битие.

Преди време стана ясно, че 82-годишен пенсионер, бургазлия, се жалвал над 7500 пъти за натрупани сметки

към "Топлофикация-Бургас", въпреки, че от 11 години радиаторите в дома му, както и в блок 40, в който живеел в кв. "Зорница", не били пропускали парно . Така инвалидът Васил Струменлиев подавал оплаквания докъде ли не – до всички заинтересовани инстанции (ако се интересуват въобще). Въпреки това пенсионерът трябва да си плаща увеличаващата му се сметка за неползвана топлоенергия, при все че всяка зима живее в апартамента си при минусови температури.

Така си живеем весело и смахнато, като в оживял миманс от картините на Пикасо – разкъсват от душите ни парчета и ги лепят където и както сварят, под различен ъгъл и в причудливи комбинации. Докато ни намерят мястото и ни наместят физиономиите. Дали Пикасо е искал да ни подскаже, че нещо от неговите картини ще ни се случва днес всеки ден? Художниците умеели да предсказват неща от идващото време в картините си!

Приписват качества на творците, с които могат да проникват в бъдещето и оттам да черпят сюжети за новите си картини, романи, музикални творби. "Живот ли е да го опишеш, разровиш ли го, ще мирише.......!" Не само от обществената канализация. Но и докато цъфнат налъмите.
Добре че дойде лятото, та свършиха тези неволи. Но започнаха други, за тях друг път ще пиша.