От известно време, с някаква скрита и необяснима досада, минавам покрай така наречените репове /сиреч павилиони за продажбата на вестници и списания/. Между другото , в ранните зори когато преминавам край тях на път за работа, шумят и се готвят за продажбата все хора от по-напреднала възраст - мъже и жени. Може би ако ги няма и тях, със съзнателното им и отговорно отношение към труда нямаше да има и така нужната информация сутрин рано, за всички нас.
Искрено се съмнявам, че ще дочакам деня, в който младо, хубаво и работливо създание, от мъжки или женски пол, ще ми предлага рано рано, в шест часа, да си закупя пресата за деня. И така , преминавам покрай обилно отрупаните с много, на вид и брой, разноцветни вестници и списания репове , и въобще , ама въобще ,нищо не ме хваща да ме дръпне и да ме изкуши да го купя. Не че съм стиснат! Напротив! Имаше години, когато бях голям хищник по закупуването на вестници и списания!
Като студент в Столицата, през 70-те години, редовно и с голямо желание си купувах: Вечерни новини, Отечествен фронт, Поглед, Стършел, Спорт, Старт, Футбол, Народна култура, Филмови новини и други. Някой може прибързано да вмъкне някаква „политическо-партийна жилка „ в това мое признание. Ще сгреши!Фактът си е факт. Няма носталгия. Има само една реалност, че с тези изброени вестници и списания аз, обикновеният читател, контактувах, водех своеобразен разговор.
Имаше спокоен, информативен диалог. Аз се обогатявах по различните теми. Не ми се натрапваше едностранно . При дадената ми умствена способност, можех да разсъждавам и анализирам за себе си написаното. Съвпада ли то с моето виждане?
Колкото и странно да звучи - тогава лъхаше повече настроение и позитивизъм от писаното. Читателят по-спокойно и с желан „ритуал" пристъпваше към консумацията на съществуващата по-малобройна, в сравнение със сега, преса.
Дойде новото време и с него новите решения. Настъпи краят на цензурата. Павилионите за вестници се отрупваха от ден на ден с все нови и нови имена и заглавия. Прес-колективи мощно и стройно създаваха основите на бъдещата любознателност на българина. Девизът „Всяка лоша вест първо най-отпред" започна да става основен конкурентен принцип в издаването на вестници исписания.
Масово се тръгна на „лов на читатели „ на всяка цена. Като гъби след обилен дъжд се зародиха печатарски творби с какви ли не заглавия. Странни и шокиращи изречения ни „пленяваха" от челната страница.
Смъртта, убийството, изнасилването, кражбата, сладникавата вест за дадена „звезда" , крачките на неизвестно как станалия „бизнесмен", жълтите подробности за добила съмнителна популярност особа, примитивните и дребни клюки за някой си - тези и подобни заглавия с подчертани дебели букви се отпечатваха най-отпред. Битката за читателя не търпеше компромиси. Верните пресопродавачи с вещина и умение кичеха реповете именно с тези стряскащи заглавия.
Зачетеш се в материалите и чувстваш как идва момент, в който тялото ти , душата ти, мозъкът ти, се изпълват с пълзящата чернилка и досада. Ти бавно,бавно се заразяваш от негативизъм.Употребен си тотално.Спасението е само в твоите ръце. Решението – да продължиш ли или да спреш да ги четеш.
Защото, ГОСПОДА ИЗДАТЕЛИ, вашите черни вести и дребни клюкарски „новости" на първите ви страници ,са обида за нас, вашите читатели! Толкова ли сме примитивни във вашите очи?!?
21 написа:
Преди повече от 13 години
много
Костадинова написа:
Преди повече от 13 години
Към автора - Не сте неук, просто нивото Ви на интелигентност е над това в днешните медии. Поради същата причина и аз чета избирателно.
НеДа написа:
Преди повече от 13 години
Интересна позиция, допада ми. Не знам само дали за днешните "новости" не са отговорни повече читателите, отколкото издателите. Всъщност, това е като въпросът дали избирателите или избраните носят отговорността ...