club50plus.bg

Преди месец навърших 50 (петдесет години) и вярна на детинският си порив на отвореност към света и хората , оповестих това на всеослушание – със снимки и патосни думи във ФВ, т. е по целия свят. Снимките от купона – много приятели, „рок до дупка“, голяма веселба, обилно полята с вино – събраха много лайкове, коментари и комплименти за младия ми вид, благодаря!

Давам си сметка, за голямото разминаване между личното ми усещане за годините и общоприетото виждане за петдесет годишните жени. Смело заявявам, че съвсем съзнателно и целенасочено експонирам петдесетата си годишнина, защото това е част от моята лична битка против общоприетото, неписано, тъпо правило, че жената не трябва да си казва годините.

Ясно съм заявила в това в книгата си “Фитнес за женската душа“, където моите години и на всяка една от героините в книгата са точно упоменати. Непримирима съм , че за Иван (например) изтичащите години се приемат като символ на стабилиност, мъдрост, достойнство и оправдават наедрелия му корем, а за Мария (напремер) годините, колкото и да са те, трябва да са тайна. Самият факт, че се крият, носи внушението за срам, за нещо нередно и не предвещаващо нищо хубаво. Считам това за глупав предразсъдък, който ограничава кръгозора на жената, съсипва самочувствието й и води до депресивно приемане на живота като цяло. В психичен план, точно този тип мислене е пътя към преждевременно състаряване и никакви козметични и други скъпоструващи процедури не могат да го спрат. Защото остаряването като био-физиологичен процес, тече паралелно с психичните процеси, които зависят изцяло от отношението ни към самите себе си и света. 

Да, възрастта и нейните био-физиологични промени са факт, от който никой не е избягал. И да – до голяма степен поведението ни също е резултат от биологията . Но биологията ни се влияе от средата и от начина ни на живот – това също е неоспорим факт. Мислите, емоциите, нагласите, възприятието на живота и себе си, определят стила ни на живот. Всичко това го преживяваме през физическото тяло и то оставя своето отражение върху него. Простичко казано: биологията ни се влияе от средата и живота, чрез начина, по който ги възприемаме. 

А когато негативните послания на средата се възприемат като верни, то те действат негативно и на биологията ни. Ако приемеш за вярно, че на 50 г. е нормално да имаш високо кръвно, висок холестерол, наднормено тегло, да нямаш либидо и да те боли тялото, когато ставаш сутрин, то тогава – да, така ще бъде. Възприел си тази истина и от дълбините на подсъзнанието, тя диктува на тялото как да се чувства и какво да прави. Ако приемеш, че след определена възраст „не е редно“ , не трябва да правиш определени неща, дори да ги харесваш, защото „вече не сме млади“ – да, не си млад. Животът е такъв, какъвто го приемаш.

Аз съм психолог. В професионалната си практика и в живота, виждам хора, съсипани не от възрастта, а от безверието, отчаянието, инертността. Хора, поели в себе си общия негативен климат относно отминаващите години, изразен в клишето: “Всичко е от ЕГН-то …“ . Всичко в случая, означава нищо хубаво. Да не виждаш хубавото в настоящето си и да нямаш планове за бъдещето е въпрос на гледна точна, не е обективна картина. Няма нищо по-състаряващо от неактивния живот, от безверието, апатията, кахърните разговори за бита, от застиналата мисъл, от затъпяващото гледане на сериали, от интригите, от страха, отчаянието , от позицията „жертва“ и най-вече от липсата на вяра в любовта, чрез убийственото клише: “Любовта не е за нас…“. Това се нарича емоционално остаряване и точно то е в основата на физическото състаряване.

Бунтарка съм била винаги и продължавам да се бунтувам срещу общоприетите клишета и статукво, които ни ограничават. Отказвам да приема ограничаващия средностатистическия образ за петдесет годишна българка! Продължавам да мечтая за за страстна любов, на фона на хубаво вино, Металика, Л. Коен или Шопен (ей такива комбинации обичам). Продължавам да планирам всяка година да изкачвам по един връх, да ходя на рок концерти, да играя гайдарско хоро в Гела и да се въргалям нудистки по Меките скали на Варвара. Продължавам да мечтая за трекинг в Непалските Хималаи(дай Боже!). Продължавам да правя любимите неща, които съм правила и когато бях на 20-30 г. Защото през последните двадесет и пет години от живота си, свърших добре това, което трябваше: изгледах синовете си – силни хора, които вече планират и действат самостоятелно в живота, ставах и продължавах напред след всеки удар и давах най-доброто от себе си във всичко, с което се заемах.

Научих се да не съжалявам за нищо и никого, а да вървя напред и да подкрепям – себе си и хората около себе си. Научих се да живея според библейското правило “Дай, за да получиш“ и на умението да вярвам в добрия край, въпреки всичко. Постарах се да бъда добра дъщеря, добра сестра, добра майка и вярна приятелка . Старая се да бъда добър човек. Е, добра съпруга да бъда не успях, но добър приятел за бившия си съпруг и той за мен – да. И пари не направих (дори съм в дългове), но работя работата си с любов, уча се, развивам се и търся перспективи. Със самодисциплина и усилия успявам да изглеждам добре и в перфектна физическа форма, за да съм активна, полезна и да се радвам на живота. Благодарна съм на ОнзиКойтоУправляваЖивота за всичко, което ми е дал и казвам „браво“ на себе си за това, че максимално го използвам. Ето за това – заради благосклонността на съдбата и многото ми усилията – сега се чувствам прекрасно на петдесет и с пълно основание, на всеослушание мога да крещя: ОБИЧАМ СВОИТЕ ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ!!!

Събка Дякова-Чехович, психолог, писател, автор на книгата "Фитнес за женската душа", живее в Пловдив, www.harmonia-center.com