club50plus.bg

Някой беше казал, че за цената на живота трябва да питаме смъртта. Със сигурност няма как да оспорим тези думи. След атентата в Париж, за пореден път се убедих, че животът не се цени. Смъртта на останалите, непознати за нас хора е просто статистика- статистика, която за мнозина дори е положителна. Дали можем да се зарадваме на гибелта на някого, отишъл на работа и убит на място? Естествено, че можем! Та това си е чисто и просто отмъщение. Както казаха някои от „разбиращите”: „да би мирно седяло, не би чудо видяло”. А какво ли им е било „немирното” на хората в редакцията на „Шарли eбдо”? Въпрос без отговор. Но аз прочетох толкова много отговори- отговори на хора, които би трябвало да се срамуват, че се наричат хора. Не съм расист, винаги съм била за толерантността, но сега няма как да не кажа „не на промитите мозъци” и на „вярващите” ислямисти.

Нима една вяра може да проповядва насилие? Нима има Бог, който може да призовава за мъст? Хайде, стига с тези глупости! В кой век живеем? Защо не започнем да ценим човешкия живот най-накрая!? Или с годините той се обезценява все повече и повече? И колкото и неприятно да прозвучат следващите редове, ще ги напиша, защото съм за това да призоваваме хората да се обичат, а не да се избиват.

Нека ви изброя няколко факта за мюсюлманите.

За нещастие съм имала „честта” да се срещам отблизо с хора от тази религия и поне тези, които познавам са ми доказали лицемерието си- уж приемат всички, уж вярват и се молят ежедневно, а иначе европейците за тях са цитирам „странни” и „надменни”.

Но нека спра до тук с личните си наблюдения.

Според Шериата- религиозния мюсюлмански закон, извънбрачната връзка се наказва с убийство с камъни. Присъдата се изпълнява като жената бива заровена в земята до шията и замеряна с камъни, докато не умре. При това местни ходжи наблюдават дали хората хвърлят само малки камъни- по този начин трябва да се удължи агонията на жертвата. Днес Шериатът все още се прилага в държави като Саудитска Арабия, Иран, Судан, Сомалия, Пакистан, Нигерия. Нека към това добавим и факта, че на мъжете им се позволява многоженство. Коментарът смятам е излишен.

Абсолютно „законен” побой не рядко се извършва и върху жени, които не са облечени в съответствие с правилата, не са с покрити глезени или не са придружавани от мъж-роднина. Може би трябва да споменем и за случаите на жени, поставили си лак на ноктите и впоследствие останали без пръсти? А публичното обезглавяване на жени, обвинени в проституция? Но нека преминем натам.

В арабските страни домашното насилие в някои от най-големите градове е над 70%, като то се упражнява от съпруга или големия брат. 75% от жертвите са жени и деца. Какво може да се направи по въпроса ли? Почти нищо. Малтретирането в семейството се приема за личен въпрос, жените живеят в страх, знаят, че са подчинени и изключително рядко прибягват до полицията.

И още една от темите, за които малцина говорят, но която е твърде важна, защото оставя след себе си милиони осакатени жени- женското обрязване. В наши дни то продължава да се практикува в страни като Египет, Етиопия, Сомалия. Обрязването се забранява със закон още през 1997 година в Египет и въпреки това днес то все още е извършвано. Не малка част от тези деца ( „процедурата” се прави на 5-6 годишна възраст), умират, или в последствие тези инвалидизирани вече жени умират при раждане, като болката ги съпътства по време на целия им живот.

Не, това не е всичко. Това е една доста малка част от всички зверства, които налага тази религия. И който и да е нормален гражданин на тази планета, няма да подкрепи подобни извращения. Защото те отнемат правото на свобода, на физически и душевен мир, правото да изживееш живота си така, както искаш, а не като роб. А кой ти го налага? Дали е Аллах или са неговите „наставници” на тази Земя- мъжете? Дали да убиваш в името на Бог е подвиг? Дали Бог може да „проповядва” насилие?

Но нека погледнем към „Шарли ебдо”. Да, предупреждения е имало. Да, заплахите са били факт. И то не веднъж. И? Какво е трябвало да направят тези хора? Да мълчат? Да си затворят очите пред тези безумия? Нима, когато знаеш, че в името на този велик Пророк умират ежегодно хиляди жени, че дори и деца, трябва да обърнеш гръб и да си кажеш „техен проблем”? Не. Ако нямаш смелостта да застанеш с името си и да кажеш, че не си съгласен с нещо, означава, че изобщо нямаш смелостта да бъдеш добър човек.

Защото добрите хора са истински силните хора в света. Да си част от „Шарли Ебдо” е било смелост- смелост, която заслужава аплодисменти. Никой от тези хора не е заслужил смъртта си. И никой няма право да защитава фанатични религиозни учения. Те ограничават хората. Не ги правят нито по-умни, нито по-образовани, нито по-толерантни, нито по-добри. И нека не излизаме с поредните глупави изказвания като „а защо света не изказа такава съпричастност, когато в бивша Югославия загинаха 2000 човека поради прищявките на САЩ?” И нека спрем с небивалиците като „дали на България някой ще съчувства толкова, ако се случи нещо подобно?” Спрете да сравнявате! Спрете да обвинявате! Застанете очи в очи с истината и си дайте сметка само за едно- това е смърт- смърт на не един и двама човека, смърт на хора, които просто са били на работа. Защо не почитаме живота, а оправдаваме смъртта? Защо продължаваме да черпим сили от злото, а не от любовта?

Аз искам да живея в свят, в който се почита доброто и ако начинът е да не позволяваме между нас да се ширят мохамедански пришълци с промити мозъци, нека просто да ги изселим от Европа. Защо да не се погрижим за сигурността на децата ни? Не съм расист и никога няма да бъда, но имам право да живея и да изказвам мнението си свободно, без страх. И никога никой няма да успее да ме убеди, че религия, която пролива кръв, е разумна и оправдана. Не, не че християнството не е „проляло” достатъчно кръв, не че не е дало жертви, но към днешна дата то ни учи много повече на любов, отколкото на омраза. И дори да не сме вярващи, едва ли можем да се научим на добро, оправдавайки злото.

Дали пък не е добра идея някой от нашите звезди и политици да грабнат по един калашник и да „възстанат” срещу „Шоуто на Слави”? Тях дали ще ги защитите?

Няма значение от какъв характер е едно убийство. Когато при него умират хора, които не са убили други хора, то е недопустимо и заслужава най-тежкото наказание.

„Шарли ебдо” завинаги ще остане в историята. И това няма да бъде последният подобен случай. Затова, ако не можете да спрете религиозния тероризъм, поне спрете нерелигиозните си възгледи за справедливост. Справедливо е да живееш, а не да умреш, затова, че си посмял да говориш. Поклон пред загиналите!

Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен автор и отразява лична позиция