Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Да, действително, еманципацията ни осигури най-важното на този свят – свобода и независимост. Дишам по-спокойно, забавлявам се по-пълноценно и не треперя от ужас какво ще се случи с мен ако мъжът до мен ме напусне. Освен това мога да си позволя да си избирам мъж по „любов", а не по джоба му, което е много важно за щастието ми.
Покрай тези придобивки обаче, какво се случва – юрнахме да се развиваме, да работим на няколко места, докато любимият си бачка само на едно и да се доказваме и борим с мъжкия пол. А мъжете? Tе какво спечелиха или не, от нашите привидни битки.
а) о, жена ми си може и сама, няма чак толкоз нужда от мен. Идеално!б) а каква безплатна и неизискваща домакиня и майка на децата ми си имам.Ммммм...
в) за креватното обслужване – ще замълча.
Сигурно има и друго ама това стига за сега за да добием реална представа от нашата еманципация кой повече спечели. И да разберем, защо мъжете не се бунтуваха особено срещу нея.
Аз така като гледам ние само дето гърбим и се съсипваме да доказваме колко сме можещи и знаещи, но истински умните и силните тук отнова са мъжете. Друг е въпросът, че покрай тези облекчения, които ние зорлем им натрапихме, те започнаха да стават все по големи тарикати и егоисти и да загубват мъжествеността си. И после се чудим къде изчезнаха джентълмените. Ами ние се погрижихме да позачезнат... Ние сами си изфабрикувахме мъхльовци и после ревем.
И за всичко това не ни е виновна емаципацията, а нашето калпаво понятие за нея. Какво ни пречи да си се развиваме и да си бачкаме, без да се нагърбваме и с мъжкото бреме? Оставихме не само с лека ръка, ами дори с удоволствие, мъжете да ни делегират функциите си, катосъщевременно ние си запазихме своите, глупаво внушавайки си, че сме си ги поделили с любимия, защото сме го научили да сменя памперс и да бута количка.
Стигнахме до там да се радваме изрично, че мъжът ни прави тези неща и още повече да го идеализираме и да мислим, че без него не можем. Радваме се, че ни е донесъл дърва за печката. Радваме се, че ни е сменил кранчето... изобщо – радваме се за всички елементарни неща, които изначално са си мъжки задължения. Радваме се за малкото, което получаваме и не осъзнаваме какво всъщност ние самите даваме в замяна. Най-малкото даваме си здравето, натоварвайки се с прекалено много неща, стресирайки се излишно.
Стигнахме до там, че се налага да се сдобиваме с дипломи, да градим кариера, за да печелим уважението и интереса на мъжете. И упорито отказваме да осъзнаем, че сега вместо мъжете нас да ни купуват, започнахме ние тях да купуваме. Вместо мъжете да се борят за нас, ние се борим за тях. Казано накратко - спечелихме си свободата, за да си загубим женското в нас, семейството, да загубим истинските мъже.
Спечелихме свобода, от която дори не можем да се възползваме, защото просто не остава време и сили от бачкане, гърч и тревоги по отглеждане на деца и осигуряване на бъдещето им. Спечелихме си разглезени и егоистични мъже, които са с нас заради далаверата, а не защото ни обичат и уважават просто поради факта, че сме жени и това, което можем дa им дадем като жени.
Претенциите им станаха прекалено големи, не са глупави те, нали?!
Даниела написа:
Преди около 13 години
Аз числя,
е мъжете се отнасят с нас така, както ние се отнасяме със себе си.Баба ми не времето казваше-ако се постелеш се некой ще мине отгоре ти. Не мисля,че ценностите на мъжете и жените са различни, по-скоро приоритетите и отношението,реакцията на нещата са различни. Еманципацията дава на жената равнопоставеност, но всъщност я натоварва с повече отговорности и задължения. Как беше лафа-идеалната жена е едновременно перфектна домакиня, изкусна любовница и реализирана професионалистка.Но всичко това с цената на какво се случва?
Валентина Петрова написа:
Преди около 13 години
Темата дава и много подтеми за размисъл.Какво е това женственост и кому е нужна? Дали на самите нас, или на партньорите до нас.Естествено в едно доминантно мъжко общество ще се налага образът на жената като слаба, зависима и безпомощна.За да имат мъжете някаква основателна причина да властват и да подчиняват "слабия пол" на своите приоритети в живота.Ние жените имаме свой свят и ценности твърде различни от мъжките. И когато говорим за женственост не трябва ли да разбираме реализация на жените по начин, който да ни кара да се чувстваме щастливи и на мястото си.Без някой, или нещо друга да измества и подменя нашата ценностна система.
Даниела написа:
Преди около 13 години
Много жени са имали подобни размисли, но много малко се осмеляваме да си ги признаем.Обикновено казваме че сме силни, но коя от наси има нещо против помощ или споделяне на задълженията.Изземането на функциите на мъжа се прави от много жени било то,защото мъжът до тях е нестабилен, било то поради други причини и това отнема от женствеността. Право на Галя Рачева за смелостта да сподели откровено собствената си позиция, аз също я споделям
Валентина Петрова написа:
Преди около 13 години
Няма нищо по-хубаво от свободата и независимостта във всичките им форми.Всяка жена, която има своя професия, добро заплащане и удовлетворение от работата си е като волна птица.В никакъв случай не желая да се върна назад във времети и да живея живота на моята баба, например.Ограничена и затворена между кухнята и децата, обслужваща мъж, който се изживява като господар само защото носи парите в къщи. А колкото до претоварването на съвременната жена - това е въпрос на личен избор и не е виновна еманципацията, а ниската себеоценка на българката.Голям принос за това имат наслагванията от миналото и отношението на обществото ни към жената, майката, съпругата.Не можем да се похвалим с уважение и почит, нали? Да не говорим за кавалерство и любезност.Не сме много далеч от времето, когато мъжът е яздил коня, или магарето, а жената се е тътрила пеша след него, превита от товар на гърба.Нищо не сме загубили от еманципацията.Губим от това, че омаловажаваме собствената си стойност.
mariq написа:
Преди около 13 години
Мисля,че е елементарно и сексистко.Търси се евтин популизъм.
тинко дончев написа:
Преди около 13 години
Уважаема Галя Рачева,много точни размисли на жена.Не ще и дума ,че всичките примери са верни.Съгласна сте относно интернационалноста им.Защото смятам ,че не ние сме измислили-тази еманципация.Българската жена не може да стои встрани.Друг е въпросът защо е това калпаво отношение към нея,еманципацията...И мен ме боли като гледам кавалерството ни в трамвая;слухът ми често се мърси от грубото,даже цинично отношение на българска ученичка към близкият ученик.А това е още в зародиша.Ами когато тя,жената е в центъра на телевизионния обектив.Защо и трябва в повечето случаи да бъде всичко друго но не и една мъдра,чувствителна и нежна личност.От това загубвате вие най-често.Защото природно изкуство е да бъдете голям специалист или политически лидер,телевизионна звезда или тих деец на науката,публична личност или малко позната професионалистка в дадена област и успоредно с това спокойна и мъдра,не натрапчива и верна жена,майка и наш приятел..СПЕЧЕЛИХМЕ СВОБОДАТА ЗА ДА ЗАГУБИМ ЖЕНСКОТО В НАС.