club50plus.bg

Въоръжен с клавиатура ....не правете това у дома

През последните години и аз, като много други българи,  отпочнах да се занимавам и с нещо друго, извън моята професия. В случая, след като моят племенник ми подари хубав и чисто нов компютър, започнах да пиша. Да пиша е условно казано, по- точно да свеждам на листа чрез клавишите онова от живота ни, което ме е впечатлило. След като живеем във време на промяна/доста дълга по години се оказа тя/, то и така обърканите „дела и документи" рефлектираха и в моите първи „творби". Вярно е , че в тях съм повече критичен, описващ до болка познатата не само на мен, сегашна българска реалност.

Пестеливите картини, които се опитвам да нарисувам са предимно в тъмни и неутрални цветове. Различни са и мненията и коментарите относно написаното от приятели и непознати.Скоро коментарите относно написаното от приятели и непознати. Скоро моята мила съпруга даже ми сподели открито,"че в тези мои писания аз повече показвам егото си, без да давам пътища и идеи за по-активна позиция на читателя например"

Честно казано, много се замислих по констатираното. Предъвках казаното, премислих дълбоко и реших да активизирам достатъчно своята „творческа индивидуалност". Ще се покажа търсещ, активен и увличащ. С позволени средства да покажа силна и живителна позиция. И след дълги умувания се спрях на:"Ще организирам чрез Фейсбук влизане в парламента!" Доста смело и решително начинание, нали? Пристъпих към реализацията на това общонародно дело. Защо се спрях на него ли?

Никаква държавна тайна не е мнението на целокупния български народ относно сегашното съшествуване на тази институция - не са ли много прекалено бройките народни представители, защо са им тези узаконени привилегии, толкова ли са редовни на работното си място,действително ли решават за благото на страната или показват непрекъснато тесните си партийни интереси,достатъчно близо ли са до избранниците си или демонстрират загриженост само по-време на избори, тази тяхна многогодишна заседналост в парламента от полза ли е за съвременното развитие на Републиката ни и още много подобни въпроси.

В главата ми изплуваха ясни картини на предната битка за превземането на парламента от събитията 1997 год. Твърдо си казах, че сега е назрял момента за подобно историческо общонародно действие. Защо да не организирам българския народ за тази решителна крачка в името на промяната. Замислих се за началните стъпки и се плеснах по челото. Ами да, няма да обикалям по градове и села, по клубове и квартали, по фирми и училища, по улици и поляни?Фейсбук. Хората са го измислили. Ето, сядаш пред компютъра, редиш сладки слова от клавиатурата, пращаш ги на все слушание и все видение в тази нова придобивка-Фейсбук.Замисленото от теб се реализирва в големи мащаби. Просто, с лекота, точно така събираш героите на новото време. 

Подготвих се революционно и пристъпих към предстоящото обединяване на нацията. Започнах от младежите в тази страна. Обърнах се с решителни думи към момчетата на България. Описах им в доста тъмни краски живота, който сега водят действително и този, който ги чака занапред. Леко и внимателно го сравних с живота на подобните им в развитите европейски страни. Чувствено дърпах по собствените им житейски струни . По реакциите, които получавах виждах, че съм на прав път. Тогава преминах към истинското начинание;плановете, подготовката и реализацията на това общонационално дело. Със своя младежки ентусиазъм те, момчетата на България, трябваше да бъдат най-отпред и да поведат останалите към благополучния край.

И тогава се натъкнах на последващите им реакции във Фейсбук:"ами ние не знаем как да го направим, ми не сме подготвени за атакуващи действия,няма да можем да се организираме в едно цяло, не сме научени да слушаме един ръководител, ами чисто и просто не сме били войници.". С голямо удивление прочитах техните признания и замислено замълчах. Да, те бяха безгрешно прави.

Новото време, съвременните политически решения ги бяха тотално променили. За хубаво или за лошо, времето напред ще покаже.

Продължава

 

***Този текст е позиция, споделена от читател на Клуб 50+. Всеки може да сподели своето лично отношение по проблем, който го вълнува, стига да не е в разрез със законите на РБългария и добрия тон.