club50plus.bg

Светът е болен. Стои в тоалетната и повръща. Повръща от хранително натравяне.
Светът преяжда поне веднъж на ден в някои часови зони. Преяжда с храни, които останалите, също човеци, и също простосмъртни, никога не ще опитат.

В други географски ширини светът пие замърсена вода, защото не знае и никой няма да му каже, че съществуват пречиствателни станции, и яде храна с изтекъл срок.

Светът е река, в която се оглеждат два бряга.
На единия са 99% от хората. Каменист и ръбат, приютява все по-трудно увеличаващото се население. На него днес се говори за криза, подготвят се стачки, разпъват се палаткови лагери, затварят се фирми, пише се „Ярост"...

Ако преди беше нормално-банално да си намериш работа, сега повече от обичайно е да си съкратен и след теб като пътечка от мравчици тръгват и останалите мъже и жени... Заводът отива в архивата или в най-светлата перспектива се премества в по-бедни страни, където хората ядат по-малко и в краен случай, но са готови да продават труда си винаги, по всяко време и при всякакви условия.

Светът е река и реката се разпилява и в друг бряг, където за нормално се брои да получиш подарък за рождения си ден къща за няколко милиона долара, от скука и имане да изпаднеш в депресия и да правиш опити за самоубийство.

В най-модерния сега зимен курорт в Колорадо въпросът „Как се отразява кризата на бизнеса?" продавачите в луксозните бутици и ресторантите хвърлят (златен?!) прах в очите с отговора си: „Криза? Каква криза..."

Този свят си гледа на карти и добавя още едно ледче в питието, за да е охладено и да го пие по-дълго време.

Светът плете чорап за настъпилото застудяване и току да го завърши, почва да разплита... нали е пуснал в ход вестоносците, които атакуват съзнанието ни за предстоящото затопляне на планетата.

Да, светът вдига температура, защото е изпил по грешка ново лекарство, изпробвано върху бели мишки, които още се колебаят смърт или слепота да изберат, и тръгва да звъни на баба си да идва със студената кърпа и оцета. А бабата... Къде ли се затриха тези баби?

Светът прави безразборно секс, забравил, че е са измислени презервативите – и се заразява телом и духом.

 

Светът затваря театрите, кара артистите да смаляват душите си като правят фокуси и рецитират сонети на люде, които изобщо не знаят що е това... а щом военните заводи се задръстят от свръхпроизводство и тишината цъфти и през май, и през септември, отварят театъра... но на войната.

Светът е детето, което рита и дращи, но му е рано да направи крачката. Той е и старите кокали, греещи се на слънцето и залепнали за пейката в градината до мушкатото – една ослепяваща сянка. Има бастун, и придружител, но предпочита да използва гласа си и да излива с него псувни, заплахи и апокалиптични прогнози.

Светът е момичето, което по-често сънуваш, отколкото срещаш на улицата, но липсата на късмет не ти пречи да се заблуждаваш, че утре, най-късно в съня по черешово време, ще почукаш на вратата й и ще я хванеш за ръката.
За да я поведеш... но накъде? Къде е 7-мото небе?